Беше застанал на не повече от една стъпка разстояние, а когато леко се поклони, го лъхна парфюмът й.
— Може ли да ми отделите минутка от вашето време, госпожице Блайд? — запита той с безизразен глас. Без да я изчака да му отговори, я изтегли напред и я дръпна след себе си.
Някой тежко стовари ръка на рамото на Бо и привлече вниманието му.
— Дамата може би не иска да дойде с вас — намръщено каза Сандро.
— Стари приятели сме — омекна Бо, разбрал намека му. — Кажете му колко добре се познаваме, госпожице Блайд — тихичко я подкачаше Рошфор. После рязко освободи рамото си и застана предизвикателно наперен.
— Няма нищо, Сандро — бързо се намеси Сирина, която не знаеше дали Бо нямаше да предпочете да е груб, забелязала предизвикателната му поза, и си спомни заповедта, която все още отекваше в слуха й. — Скоро ще се върна.
— А може и не чак толкова скоро — проточи Бо и още по-здраво я хвана.
— Я се дръж прилично — сопна му се тя, без да му отстъпва по темперамент, после се обърна и леко се усмихна на мъжете, които я наблюдаваха. — Няма да се бавя.
Бо леко сведе поглед в знак на мълчаливо несъгласие, но не каза нищо, доволен, че вече щеше да я отведе.
— Никой не те е канил да идваш тук — озъби му се Сирина, която бързо крачеше, за да не изостава, докато Бо прекосяваше стаята. — И да не си посмял да ме изведеш от това събиране, иначе ще се разпищя.
Той рязко спря, втренчи се в нея с поглед, който преценяваше дали е искрена.
— Не си си губила времето и отново сновеш — каза той мрачен и навъсен, с черно сако и панталон, които отлично подхождаха на настроението му.
— Нямам намерение да водя уединен живот.
— Очевидно.
— Ти не можеш да контролираш действията ми, Рошфор. Ти така предпочете, доколкото си спомням. Каза, че една жена нямало да ти е достатъчна. И аз предпочитам най-различни мъже.
Той толкова неочаквано я притисна към близкия библиотечен рафт, че тя се сепна от изненада.
— Дойдох тук, за да се оженя за теб, да му се не види. По дяволите мъжете.
— Позволи ми да уловя този миг във времето — саркастично отвърна тя, — за да мога завинаги да си спомням това омайно предложение.
— Просто кажи „да“ и можем веднага да се разкараме оттук — грубо я подканваше Бо.
— Но аз нямам желание да се омъжвам за теб — хладно отвърна Сирина, — независимо от любезното ти предложение. — Ако наистина искаше да се ожени за нея, то не беше от любов, ако се съди по тона му. А тя не очакваше верността да върви ръка за ръка с такова неуважително отношение.
— Ето — каза той и извади двете кутийки с пръстените от джоба си. — Вземи ги. — Той я хвана за ръка и й ги подаде.
— Не ти искам пръстените.
— Какво искаш тогава, по дяволите?
— Това, което не можеш да ми дадеш, Бо — любовта ти.
— Мислех, че вече обсъдихме това.
— Така е. И точно в това е проблемът, скъпи.
Той се почувства поласкан от обръщението, макар й да беше изречено саркастично.
— Е, вече си мисля, че те обичам.
Тя леко вдигна вежди.
— Имаш нужда от малко уроци, за да си убедителен, Рошфор. — По ноздрите му личеше, че е ядосан, когато си пое дъх.
— Не съм добър актьор.
— Знам. Жалко. — Искаше й се да беше, много й се искаше.
— Само кажи „да“ — прошепна той и се облегна на нея с познатата топлина на силното си тяло. — Кажи „да“, просто го кажи…
— Искам да ме обичаш.
Той отново си пое дъх и черната бездна зейна.
— Обичам те.
— Още по-трудно е, Рошфор — каза тя и леко се усмихна на това, което задъхано й бе казал. — Трябва само мен да обичаш.
Познатата усмивка цъфна на лицето му, а в тъмните му очи заигра весело пламъче.
— Лесно е. До сега не съм обичал друга жена. Хайде сега, кажи ми „да“. Извикал съм генералния консул, за да ни бракосъчетае, или ако предпочиташ — свещеник. Не знам дали не си католичка. Разрешителното е в джоба ми. Трябва само да ми кажеш, че искаш.
— Ами всичките ти обожателки? Не става въпрос за любов този път, Рошфор, а само за сексуални забавления.
Той въздъхна и дълго време не свали поглед от нея със затворено и непроницаемо изражение. После се намръщи.
— А защо не? — едва доловимо измърмори. — Вече край. Доволна ли си?
— Не знам защо, но това не ми звучи особено искрено — прошепна тя.
— За бога, Сирина, много здраво ме притискаш.
— Не искам изобщо да те притискам — гласът й беше тих, но изпълнен с вълнение.
— На мен пък точно на това ми прилича — разгорещи се той. — А ти от какво, по дяволите, ще се откажеш?