Проклетникът не се женеше от любов. Той само се отказваше от старите си навици, за да се ожени.
— Абе, я си… — възмути се тя.
— А, сега вече разбирам. Искаш ли да го правиш като омъжена дама? — Щеше да я изяде с поглед. — Аз съм готов.
— Ти винаги си готов, това ми е ясно. Я ми кажи колко дълго ще си обзет от това мимолетно желание да си женен? Докато пред очите ти не се изпречи поредната фуста?
За миг той остана напълно неподвижен, с поглед, впит в нея, разярен от това, което му беше казала. Ако наистина беше така, през последните три месеца щеше да си е живял като цар.
— Не мърдай — тихо й заповяда Бо и леко я хвана за рамото. — Тя носи моето дете и не иска да се омъжи за мен! — изкрещя той, след като леко се беше завъртял, за да застане с лице към гостите.
— Ти пък откъде знаеш? — ахна Сирина.
Бо отново се извърна, за да застане срещу нея, а по лицето му бавно засия усмивка.
— Не знаех. Просто го казах, за да накарам приятелите ти да те понатиснат да се омъжиш за мен. Наистина ли детето е мое? — недоверчиво прошепна той. — Просто я закачам, бе, хора! — извика той през рамо, без да обръща внимание на ужасените изражения, които се забелязваха сред гостите. — Сега вече си длъжна да се омъжиш за мен — прошепна той с устни на сантиметри от ухото й. — Носиш моето бебе.
— Това не е достатъчно основателна причина за женитба.
— Напротив. Това е най-основателната.
— Ако скиташ по жени, ще те убия! — Предупреди го тя, като се чудеше дали всъщност се съгласяваше да се нагърби с предизвикателната задача да следи за верността му.
— И за теб се отнася същото — парира я той. — Е, може би няма да те убия — поправи се, — но ще те заключа в някое от отдалечените ми имения в провинцията за цял живот.
Тя го погледна право в очите.
— В такъв случай се разбираме.
— Идеално — облекчено въздъхна той. — Това ще е различно.
— Всъщност може да ти хареса. — Едно леко шеговито побутване й напомни, че можеше да я направи безумно щастлива.
— Вече ми харесва — усмихна се той. — И жена, и бебе в една и съща нощ. С един куршум два заека.
— На мен тия не ми минават, Рошфор. Аз не съм като тия, които сами ти се хвърлят на врата — скара му се тя.
— Не мисли, че не го знам, скъпа.
— И няма да мърдам от Флоренция, докато не приключа със следването — високопарно заяви тя с ясното съзнание, че той лесно би я навел на други мисли, ако му позволеше.
— А аз нямам ли думата в този случай? — тихо попита той. — Французите ще влязат във Флоренция само след няколко седмици.
— Не е ли по-добре да го обсъдим по-късно? — каза тя и за пръв път се усмихна.
— Кога по-късно? — прошепна той, стоплен от усмивката й, разбрал, че вече нямаше проблеми, щом се усмихваше така.
— Тази вечер — прошепна тя.
— След сватбата ни.
— След това.
— Искаш да кажеш по време на медения ни месец.
Тя закачливо го подхвана.
— Предупреждавам те, скъпи, мога да съм много взискателна.
— Спомням си — подсмихна се Бо.
— И нямаш нищо против? — изкусително измърка Сирина.
— Тук съм на ваше разположение, мадам — проточи той, но след това смени шеговития тон. — Сърцето ми ти принадлежи, сладурче — добави тихо, без следа от нахалство в гласа. — То е само твое!
— А ти спечели моето още в самото начало — прошепна тя.
— И няма нужда да се тревожиш — нежно продължи той. — Никога не бих ти изневерил. Честна дума.
Очите й се изпълниха със сълзи.
— Подаръкът ти е много щедър.
Той отрицателно поклати глава.
— Нищо не е. Отсега нататък дните ни ще бъдат безоблачни, с тих ветрец и слънце. Вече го поръчах — лениво се усмихна той и повдигна брадичката й, за да я целуне нежно. — За нас и за бебето.
— И аз от самото начало исках бебето ти.
— Не от самото начало. Не и на „Сирена“.
— Но след Минорка го исках.
— Хубаво беше в Минорка — усмихна се той.
— Ти обаче не искаше да ставаш баща — напомни му тя, без дори и сега да е сигурна, че може да си го представи.
— Поне досега не.
Изведнъж я осени ужасяваща мисъл.
— Имаш ли деца?
Той поклати глава.
— Дамите, които познавам, не се вълнуват от майчинството.
— Ще се изненадат ли?
— Кой знае? — вдигна рамене, като много добре знаеше, че всички в „Тон“ щяха направо да се изумят.
— Да се преселим ли в провинцията, за да избягаме от твоите обожателки? — подразни го тя.
— Знам как да им откажа — отговори той, като си даваше сметка, че независимо колко отдалечена беше провинцията, жени винаги щяха да се намерят, така че трябваше де е убеден в това. — И няма нужда да ти напомням, че очаквам да си ми също толкова вярна.