— Чии са тези рокли?
За миг той я изгледа, като преценяваше колко любопитство се съдържаше във въпроса й, но изражението й беше открито, без никакво предизвикателство.
— Не знам — каза той, за да се измъкне. — Вероятно са на майка ми или на сестра ми. — А това означаваше, че по-дръзките рокли трябваше да се махнат, преди на дамата да й бъде предложено да си избере. Леките момичета, които водеше на кораба си за кратки екскурзии по Темза, обичаха да се обличат съблазнително.
— Понякога ми се иска и аз да си имах сестра или брат. Често ли се виждате със семейството ви?
Бо й разказа за семейството си, като си спести някои подробности, наблегна на страстта им по конните надбягвания и хубавите коне, описа й конюшнята, похвали се, че по-малкият му брат и сестрите му са първокласни ездачи и изпъстри разказа си с анекдоти, което я накара да се усмихне.
— Животът ви изглежда приказен. За разлика от моя напоследък — отбеляза Сирина с лека гримаса. — Но аз възнамерявам да го променя.
В съзнанието на Бо зазвучаха предупредителни сигнали. Дали не беше дошла на борда нарочно? Да не би роднините й да я преследваха? Или може би обясняваха ужасните подробности на баща му?
— Как точно планираш да осъществиш тези промени? — тихо попита той с предпазливост в тъмните си очи.
— Не се тревожете. — Тя изведнъж широко се усмихна, почувствала се отново жива след толкова много години. — Не кроя никакви планове по отношение на вас.
Той се засмя, а доброто му настроение веднага се върна.
— Винаги са ми харесвали откровените жени.
— А мъжете с кораби определено са извън моя обхват. — Усмивката й беше ослепителна. — Но защо не раздадете отново картите — весело подхвърли тя, — а аз ще се погрижа да подобря състоянието си.
Или беше страшно изобретателна, или обиграна кокетна. Но той имаше предостатъчно пари, за да я поглези. Тя страшно го забавляваше.
Бо раздаде картите, а когато след известно време пристигнаха пържолите, картите бяха оставени настрана и двамата с апетит им се нахвърлиха.
Тя се хранеше съсредоточено, погълната от храната, която ядеше, и от самото хранене. Това го накара да се замисли как досега с лека ръка беше приемал за естествени всички привилегии в живота си. Размисълът обаче й отне съвсем кратко време, защото той беше много млад, много богат, твърде красив и обзет от силни плътски влечения, които бяха напълно неподвластни на принципите.
Просто щеше да й предложи щедро възнаграждение, когато „Сирена“ пуснеше котва в Неапол, мислеше си той и отхвърляше всякакви морални скрупули.
Погледна часовника. Три и половина. Щяха да се любят в златното утро или може би още по-скоро, помисли си той лека усмивка и се пресегна през масата отново да напълни чашата й с вино.
— Сигурно това е раят или някъде много близо до него… — прошепна Сирина и вдигна поглед, след като отново си беше отрязала от пържолата. — Направо се чудя как да ви се отблагодаря.
— За всичко това заслугата е на Реми.
— Много сте скромен и мил.
— Вие сте много красива, госпожице Блайд. И много добра картоиграчка.
— Татко се упражняваше с мен. Беше много добър играч, когато не пиеше.
— Мислила ли си да си опиташ късмета в игралните зали, вместо да си губиш времето като нископлатена гувернантка?
— Не — тихо каза тя с прям поглед.
— Прощавай. Не исках да прозвучи грубо. Но и комарджиите си имат чаровните страни.
— Сигурна съм, че е така за мъжете — каза тя и отхапа от пържолата с блестящо белите си зъби. — Аз обаче отивам в художествената школа във Флоренция — продължи тя и започна да дъвче. — И ще се изхранвам с рисуване.
— Рисуване на какво?
Тя подъвка още малко, като се наслаждаваше на вкуса, а после преглътна.
— Портрети, разбира се. Там, където се изкарват пари. Безкрайно ще ги разкрасявам. Много ме бива по тази част.
— Не се и съмнявам. — А той възнамеряваше да открие колко я бива и в други отношения. — Хайде да ти дам първата поръчка. — Той беше престанал да се храни, но не беше престанал да пие и я гледаше иззад чашата си.
— Не си нося боите. На „Бети Лий“ са с багажа ми.
— Трябва да се отбием в пристанището на Лисабон, за да предупредим властите за тоя Хортън. Там ще можеш да си купиш бои. Колко ще ми вземеш за портрета?
Тя вдигна поглед от чинията.
— За вас ще е безплатно. Вие бяхте изключително щедър. За мен ще е чест да ви нарисувам, който и да сте — усмихна се тя.
— Бо Сен Жюл.
— Прословутият Бо Сен Жюл? — Тя остави приборите си и го загледа с нескрито любопитство. — Галеникът на чаршафите. Най-видният лондонски любовчия, който по любовни авантюри е надминал дори баща си, Светеца? — в гласа й личеше закачлива нотка, несъмнено в резултат от многото чаши вино, които беше изпила. — Трябва ли да съм обезпокоена?