Той поклати глава със закачливо пламъче в очите.
— Аз съм съвсем обикновен — скромно каза мъжът, който разпалваше креватни скандали и привличаше като магнит всички лондонски красавици. — Не трябва да се тревожиш.
Разбира се, че не беше обикновен, изобщо не беше обикновен. Той беше еталонът, по който се измерваше мъжката красота. Съвършените му черти и изкусно подстригана черна коса й напомняше за класическа гръцка скулптура. Показната му мъжественост обаче надминаваше всички очаквания. Беше изумителен мъж.
— Любовчиите не са ли по-възрастни? Много сте млад — заяви тя. И зашеметяващо красив като млад бог, реши тя, макар че главната причина за репутацията му вероятно не се дължеше само на неговата красота. Беше много чаровен.
Той сви рамене при забележката за възрастта му. Би могъл да й каже, че още от съвсем млад беше започнал да се развлича с плътски удоволствия, но вместо това попита:
— Ами ти на колко години си? — Усмивката му беше топла и предразполагаща. — Сам-самичка по света?
— На двайсет и три. — В гласа й се четеше леко предизвикателство. Неомъжена жена на двайсет и три се считаше за стара мома според всички обществени стандарти.
— Много хубава възраст — любезно отбеляза той с полупритворени очи. — Обичаш ли плуващи островчета?
Тя неразбиращо го погледна.
— Десерта.
— О, да, разбира се. — Усмихна се. — В такъв случай трябва да си оставя място.
Непременно, помисли си той похотливо, кимна с усмивка в знак на одобрение и отново напълни чашите и на двамата. Остави си място за мен, защото идвам.
Когато слугите разчистиха чиниите и донесоха кафе и плодове, те се преместиха на един малък диван, за да ги опитат там. Тя му наля кафе. Той си доля бренди, облегна се и започна да я наблюдава как си реже круша и бавно и с удоволствие я изяжда парченце по парченце.
— Работодателите ти не са те хранили достатъчно, нали?
Тя се обърна и се загледа как се беше изтегнал на облегалката, грациозен и красив.
— Не би го разбрал.
Той леко сведе поглед.
— И все пак, кажи ми.
— Не искам — отвърна тя, изведнъж обезпокоена от доскорошното си нещастие. — Нищо не искам да си спомням за четирите години при семейство Тодъм. — И независимо от всичките й усилия, очите й се изпълниха със сълзи.
Той бързо остави чашата, взе десертния нож и остатъците от крушата от ръцете й, избърса пръстите й с напоена с лавандула салфетка и я хвана за ръце.
— С това е свършено — тихо каза Бо. — Не трябва да си спомняш.
Когато по бузата й се отрони една сълза, той нежно я взе в обятията си и я привлече към себе си.
— Не плачи, скъпа — прошепна той. — Докато стигнем до Неапол, вече ще си спечелила цяло състояние от мен. А семейство Тодъм може да върви по дяволите.
Тя се изкиска на гърдите му.
— А аз ще се погрижа портретът, който ми нарисуваш, да бъде окачен в Кралската академия. — Да ти позирам ли гол като Марс? Това би привлякло вниманието.
Тя отново се изкиска, леко се отдръпна и се взря в усмихнатото му лице.
— Изключително сте мил — прошепна Сирина.
Устните й бяха полуотворени и само на сантиметри от него. Трябваше да мобилизира цялата си воля, за да устои на изкушението, на крехката й чувствителност, на мъката й, която достигаше дори и до неговата покварена душа.
— Може ли да те целуна? — прошепна тя с разбушували се в душата й чувства, благодарна за топлината и обичта, които й предлагаше след толкова години емоционални лишения, за прегръдката му, която я караше да се чувства спокойна след неотдавнашното й отчаяние от живота.
— Може би не бива. — Опитваше се да е почтен. Тя вероятно не съзнаваше какво щеше да му причини тази целувка.
— Не съм невинна. — И преди това я беше целувал, макар и пряко волята й, отблъскващият син на Тодъм, когато се осмелеше да наруши заповедите на майка си. Невероятно удовлетворена се чувстваше, че сега сама предлага да целуне Бо.
За миг той затвори очи — простичките й думи бяха позволение за всичко, което искаше да направи.
— Нека аз да те целуна… — ниско и разпалено прошепна той, когато отвори очи.
После изпадна в унес, защото независимо от това, което му беше казала, тя беше много невинна, а представата й за целувка коренно се различаваше от целувките на Бо Сен Жюл.
Накара я да се почувства приятно възбудена, да се разтопи, първоначално с нежни като пеперуди целувки по устните и бузите, по ушите и гърлото й, а после устните му се придвижиха по-надолу и последваха пръстите му, които разкопчаха първите три копчета на деколтето й, после отвори яката и целуна меката й бледа кожа.