Тя отвърна на целувката му и едно ново бурно чувство изпепели душата й. Удоволствието опияняваше сетивата й, разгорещената й кръв, топлата й кожа и най-вече духа й.
— Караш ме да се чувствам чудесно — прошепна тя, прекалено дълго живяла в пустиня, за да иска да се лиши от такова блажено усещане.
— А ти ме караш да се чувствам… — нетърпелив. — Той я взе на ръце, пренесе я до леглото, а устните му отново се впиха в нейните, ненаситни за сладостта й.
— Може би не бива — прошепна тя миг по-късно, когато нежно я положи на леглото.
— Знам — прошепна той и леко я целуна. — Не бива да разкопчавам тези копчета — продължи той и откопча още едно перлено копче от деколтето й. — Кажи ми, че не бива.
— Много е неприлично — нежно го закачаше тя, проследи с пръст челюстта му и му се усмихна.
— Но пък ме е обзело толкова силно плътско желание. — Гласът му беше тих, изпълнен с обещание.
— Трябва ли да се страхувам? — Сърцето й биеше до пръсване, а сетивата й ликуваха.
— Друг път плашиш ли се? — попита той мило, развеселен от начина, по който госпожица Блайд флиртуваше.
За миг тя не знаеше какво да отвърне.
— Не — отговори тя най-после, разтреперана и нетърпелива за допира му. — Не се плаша.
А после мъжът, прочут като сладострастник, не изневери на репутацията си.
Свали роклята й измежду горещи целувки и омайни прегръдки, с ръце опияняваше плътта й, допирът му беше олицетворение на чувствеността. После бавно паднаха фустата и долната й риза, съвсем леко се изнизаха и износените й обувки и изкърпени чорапи. Когато тя вече лежеше гола пред него, порозовяла от възбуда, а пулсирането между краката й я караше да се задъхва, той си свали ризата и постави дланите й на гърдите си, за да почувства как силно бие сърцето му.
— Толкова те желая — прошепна той, седнал до нея, големите му ръце покриваха нейните с нагорещена кожа, а ритъмът на сърцето му бурно отекваше в нейното. Разкошното й тяло възбуждаше страстите му. Съблазнителните й гърди бяха порозовели от допира, узрели и готови за него, само да поискаше. Чувствената извивка на крехката й талия и ханш беше като женско чародейство, а по-надолу коприненият й мъх го изкушаваше и му действаше като магнит за желанието. Той поднесе ръцете й към устата си, леко целуна връхчетата на пръстите й, а после нежно ги остави и прошепна:
— Не си отивай…
— Не й когато се разтапям отвътре.
— За мен? — Усмивката му беше топла като погледа.
— За теб… — Гласът й беше омаен — тих, плътен, изпълнен с копнеж.
А когато той изведнъж се изправи, за да свали бричовете си, тя разбра още една от причините за привлекателността му.
— Много си красив — каза тя с поглед, прикован в слабините му. — И за себе си ще те нарисувам.
— Така — той умело се докосна с ръка и наблюдаваше как тя с широко отворени очи наблюдава нарастващата му възбуда. — Заповядай — тихо каза той.
— По-късно — обеща тя, почувствала се изведнъж много независима, озарена от една нова, безценна свобода, далече-далече от прислужническите й години, от доскорошното й нещастие.
— Много по-късно — съгласи се той, премести се над нея и се насочи между краката й.
С ръце на врата му тя се вкопчи в него, възхитена от силата и мощта му, от удоволствието, което й доставяше.
Той се тласна напред. Последва писък.
— Господи — яростно въздъхна той. — Боже Господи! — потръпна Бо, а тялото му изпадна в конвулсии от рязката и шокираща преграда.
— Няма повече да пищя — прошепна тя и придърпа главата му надолу, за да го целуне, отново зажадняла за него след моментната болка, поразена от желанието, което я беше завладяло. — Моля те.
Той тихо изруга, като си представи усложненията в случаите с девственици-благороднички, а сигналите за опасност засипваха сетивата му.
— Дай да ти помогна — прошепна тя, раздвижи ханша си и се протегна, за да го докосне.
Пръстите й се плъзнаха по него и той изстена с животински вик, дошъл направо от дробовете му.
— Недей — задъхано й каза той.
— Но аз искам.
За миг той затвори очи срещу завладяващите го желания.
— По-късно няма да можеш да си промениш решението — каза той с дрезгав от въздържание глас.
— Знам.
— Сега можеш да се откажеш. — Бо дълбоко си пое въздух. — И може би още няколко секунди — каза той с дрезгав шепот, измъчен и с полузатворени очи срещу горещите повици на тялото си.