— Не искам да си променям решението. — Тя го погали до набъбналата му ерекция.
Това беше прекалено много за мъж, прочут с любовните и подвизи.
Той леко отмести ръката й, надигна се, хвана я здраво с ръце и се тласна напред в нея с диво, едва сдържано насилие.
Викът й изчезна в облицованата с дърво каюта, той потъна в нейната опияняваща топлина и въздъхна дълбоко облекчен, а чувствената наслада се разля по цялото му тяло.
След секунди гърлените звуци и ръцете й, впити в гърба му, най-после достигнаха до съзнанието му. Той галантно укроти себичните си желания и поспря, за да я успокои, защото от сега до Неапол тя беше на негово разположение, имаше време за всичко.
Бо кротко лежеше в нея и нежно изпиваше с целувка сълзите й, покриваше с устни бузите и клепачите й, успокоително й шепнеше. Гласът му беше нежен като кадифе, пирът му омайваше. Когато сълзите й изчезнаха, ръцете се отпуснаха на гърба му, той й обеща удоволствие с изкусни любовни думи, караше в съзнанието й да изникват горещи картини, предлагаше й магия. И отново сетивата й разпалиха и тя му предложи устните си.
— Вече не боли — с усмивка каза Сирина.
— Знам. — Тя беше влажна и пулсираше, а когато за пръв път се опита да раздвижи ханша си, той леко се плъзна вътре и тя изохка, но този път не от болка, а от неочаквана благодарност.
— Умирам — шепнеше, потънала в забрава, и го притискаше към себе си с ръце, приковани на кръста му, за да удължи блажената агония.
— Не сега, но скоро — прошепна Бо, а думите му отекнало устните й. — Отпусни се малко. Ето. Така не е ли по-добре? — нежно я попита и проникна със сантиметър по-навътре.
Тя не можеше да говори, но той разбра трепетната й въздишка с опит, събиран с години доставяне на удоволствие на жени, после бавно и нежно предложи на Сирина Блайд за пръв път да зърне рая.
Скоро след това и той я последва със своя бурен оргазъм. А секунди по-късно тя за трети път достигна до върха на удоволствието. Ненапразно го хвалеха, че е издръжлив.
— Жените казват ли ти направо, че си велик? — попита го тя, когато се беше отпуснала в обятията му и се наслаждаваше на дълбокото си удовлетворение. После се надигна и го погледна в очите.
Погледът му се отмести от изгряващото слънце, блеснало през люка.
— Понякога — внимателно отвърна той, защото не му се искаше да разисква тема, свързана с половата му мощ, не се чувстваше и много спокоен, че й е отнел девствеността, въпреки че тя се беше съгласила.
— Заслужаваш да ти го казват — каза му тя простичко и се усмихна. — Много те бива. Колко време ще е нужно да стигнем до Италия?
Усмивката й беше закачлива на фона на чаровната й наивност и той изведнъж отхвърли съмненията си и с радост пренасочи мислите си към невероятните нощи, които го очакваха с госпожица Блайд до Неапол.
— Три седмици — каза той за пътуването, което траеше две. — Може и месец, ако се отбием в Минорка и Лисабон. — Вече беше решил да нареди да свалят някои платна на сутринта.
— Само месец? — каза тя със съблазнителна усмивка и се премести до него, близо до бързо нарастващата му ерекция.
— По-дълго — прошепна той, — ако трябва да заобикаляме наемниците.
— Добре звучи. Остана ли някаква храна?
— Малко десерт — засмя се той, — но ще ми е нужна целувка, за да стана и да го донеса.
Отговорът й дойде веднага — страстен и разгорещен. И той й даде нещо, което тя искаше повече.
Четвърта глава
— А сега — доволно измърка Сирина малко след това, докато бавно проследяваше с пръст устните му, а Бо леко се беше надвесил над нея — възнамерявам да ям.
— Храна? — Ослепителна момчешка усмивка грейна на фона на загорялата му кожа.
— Да, момчето ми — прошепна тя, — но не си отивай.
— Няма такава опасност, скъпа. — Кадифеният му глас галеше сетивата й. — Но си мислех — прошепна той, докато галеше едрите й гърди, — че може би ще искаш.
— Не — каза тя и постави ръка на гърдите му, за да го спре. — Трябва да почакаш.
— Ами ако не искам? — Той наведе глава, за да я целуне леко по носа. — Толкова е лесно да ти се угоди.
— Само първоначално, докато още не съм натрупала опит — каза тя и съблазнително повдигна едната си вежда. — Но след три седмици вече ще бъда много придирчива.
— М-м — прошепна той с лека усмивка, — само обещаваш.
— Ако все още съм жива, скъпи. — Тя го отблъсна от себе си. — Умирам от глад.
Наистина беше гладна, осъзна той.
— Ще извикам Реми — каза Бо, готов веднага да й угоди, след като беше научил за лишенията й в миналото, — а ти ще му кажеш какво искаш.
— Не, моля те, недей. На масата е останала малко храна. — По бузите й се разля розовина. — Искам да кажа — погледът й се плъзна по голите му гърди, — я ни виж. Не сме облечени, а леглото е разхвърляно…