— Той не обръща внимание на тези неща, скъпа — каза младият мъж успокоително.
— И често ги вижда. — Тя затвори очи.
За миг му мина през ума да я излъже, като чу как изведнъж беше сменила тона, но не му се искаше да я мами нито за начина си на живот, нито за нейното място в него.
— Да, често — тихо отвърна той.
Тя го изгледа. Краткия му отговор беше по-откровен, отколкото й се беше искало.
— Бих могла да се облека и да седна на оня стол там.
— Ако искаш — учтиво каза Бо. — Но на Реми няма да му направи впечатление дали си облечена или не.
— Значи да не се притеснявам за външния си вид.
Той се опита да не се засмее, като си спомни за интимностите, които си бяха разменяли, и за топлото й тяло, което в момента си почиваше под неговото.
— Не бих се притеснявал за това — каза той и се сдържа да не се ухили.
Но пък тя изведнъж се засмя — на абсурдната си представа за приличие, на вежливия му опит да потисне усмивката си. После се протегна, хвана го с две ръце и го придърпа към себе си.
— Много си сладък — прошепна Сирина.
— Не толкова, колкото теб, сладурче.
Тя се протегна още малко нагоре и бавно и сладостно облиза долната му устна.
— Няма значение къде — прошепна той с дръзка усмивка, — няма значение кога.
— Защото винаги си готов — измърка Сирина и с корема си почувства как Бо се възбужда.
— Тренирам.
— Докато те чакам.
— Какъв късметлия съм — прошепна той и леко разтвори краката й.
— Жените отказвали ли са ти някога?
Той само за секунда се поколеба. После я излъга:
— Разбира се.
— Добре — прие тя и го погледна с неподправена невинност, — защото ако не ме нахраниш веднага — тихичко добави, — повече никога няма да спя с теб.
— Реми! — изрева той и бързо скочи от леглото.
— Ти наистина ме харесваш — подхвърли тя изпод разхвърляните чаршафи, цялата поруменяла, рошава и чаровна.
— О, да. Много ми допадате, госпожице Блайд. — Той я погледна с разгорещен поглед и изострено желание — дали всички девственици бяха толкова апетитни или изкусителната привлекателност на Сирина Блайд беше нещо специално?
Идеалното му тяло се открояваше на златните лъчи на изгряващото слънце, а на фона на широкоплещестата му осанка каютата изглеждаше съвсем малка. Красотата му беше зашеметяваща на светло и Сирина разбра защо, освен заради сексуалното си майсторство, Бо Сен Жюл никога не си лягаше сам.
— Кой най-напред те нарече велик? — попита тя, любопитна да научи коя жена беше подбрала точната дума, с която да го опише. Той повдигна вежди, а Сирина добави — Подочух всичките ти истории от сина на Тодъм. Той все се опитва да ти подражава като любовчия. „Лейди Си беше забелязана да излиза от лабиринта в Четъм с великия Р., а по изражението й личеше дълбоко задоволство“ — с широка усмивка цитира тя. — И госпожа Тодъм не пропускаше да прочете скандалните новини.
— Познавам ли ги? — попита Бо, който искаше да отклони въпроса й.
— Едва ли — отговори тя и й стана забавно, като си представи Бо Сен Жюл седнал на чай с праведната Мод Тодъм. — Разкажи ми за твоето име…
— Рошфор? — той се пресегна и сръчно си обу панталона, опитвайки може би несъзнателно да се защити, защото женското любопитство винаги го караше да увърта.
— Ако не искаш да ми отговориш — игриво му се скара Сирина, — просто ми кажи.
Погледът му се върна на нея. Ръката на Бо беше върху колана на панталона му…
— Не искам да ти кажа.
— Винаги бих могла отново да спя под стълбищата — съблазнително измърка тя.
— Но първо ще трябва да излезеш оттук.
— Да не би да ме заплашваш? — в очите й светна закачливо пламъче и тя се почуди какво ли щеше да е усещането наистина да предизвика граф Рошфор. Беше убил някого на дуел миналата година. Невил цяла седмица само за това беше говорил.
Той седна на един стол и я изгледа изпод сведените си клепачи.
— Просто ти посочвам обективните пречки, сладурче — прошепна Бо.
— Винаги ли се отнасяш лошо с жените, с които си спал?
— Никога не ми се е налагало.
— А това ни връща към думата „велик“.
— Ако ти кажа, ще престанеш ли с този разпит? — въздъхна той.
Тя доволно кимна.
— Една моя любовница веднъж каза, че съм велик на ръст и името ми остана — рече той с въздишка.
Тя недоверчиво изсумтя.
— Лъжец.
— Тя обичаше високи мъже.
— Някои части на тялото им…
— Може би — предпазливо изрече той след една почти недоловима пауза.
— Може би? — По усмивката й личеше, че знае.