— Господи — изпъшка той. — Не се отказваш.
— Няма да ми кажеш, а?
— Няма какво да ти казвам. — Поне нищо, което да не шокира девствената госпожица Блайд.
— Мога да го открия.
— Посред океана? — ухили се той.
— По-късно тогава.
За него по-късно беше без значение. Щом стигнеха в Италия, вече нямаше да има по-късно.
— Както искаш — тихо отвърна Бо, радостен, че чува галски проклятия навън в коридора. — А, ето го Реми.
Секунди след като до слуха им достигнаха ругатните, вратата се отвори и един начумерен млад мъж, който все още закопчаваше копчетата на ръкавелите си, влезе в каютата.
— Сигурно не ти е минало през ума, че спя? — измърмори той и гневно изгледа работодателя си.
— А ти не чукаш ли, преди да влезеш? — отбеляза лениво Бо и не промени отпуснатата си поза.
След като видя как Сирина придърпа чаршафа до брадичката си, Реми отново насочи погледа си към Бо.
— Имам чувството, че сте възбуден, милорд — нахално отвърна той.
— Внимавай с обноските, Реми — предупреди го Бо с мек като кадифе глас. — Госпожица Блайд ми е гостенка и е гладна.
— Трябваше да си остана в Лондон — не преставаше да се оплаква Реми, — където никога не ядеш вкъщи.
— Но в такъв случай нямаше да видиш красивите синьорини в Неапол. — Пристрастията на Реми към една млада модистка бяха надделели в решението му да придружи Бо.
— Печелите, милорд — прошепна младият французин и очевидно стоплен от спомена за любимата си, се усмихна. — Значи мадмоазел е гладна — каза той любезно, сякаш изобщо не беше избухвал, после се поклони грациозно и учтиво запита: — Какво бихте искала да хапнете, госпожице Блайд?
— Нищо, ъ-ъ… Аз… не искам да ви притеснявам — заекваше Сирина, напълно смутена от Реми и още повече от нескромните обстоятелства, при които се бяха запознали. — Бо не биваше да ви буди.
— О, Боже, не му го казвай. — Бо се изправи. — Той вече е направо непоносим. Не е проблем да ни сготвиш, нали, Реми? — тихо попита той със стоманен оттенък в любезния си тон.
— Никакъв — веднага се съгласи французинът, сякаш нищо не беше станало, сякаш подобни сблъсъци между него и работодателя му бяха нещо обичайно. — За мен ще е чест, милорд. Може би бих могъл да ви предложа миди Сен Жак по парижки след като вече е светло — добави той с многозначителен поглед към работодателя си — или крехко телешко с гъби. Или може би женоаз с шоколадова глазура.
Дори когато лигите вече й потекоха при мисълта за тази превкусна храна, Сирина се поколеба. Внезапната промяна в настроението на готвача беше толкова смущаваща, колкото и недоволството му.
— Значи миди Сен Жак и женоаз — намеси се Бо. — Не обичам телешко.
— Може би мадмозел обича телешко — деликатно вметна Реми.
— О, не — смути се Сирина. — Искам да кажа, обичам го…, но…, ами… мидите и тортата ще са… повече от достатъчно. Опасявам се, че дори това много ще ви измори.
— Не е като другите — измърмори Реми само към Бо. — Толкова е мила.
— Благодаря ти за доброто мнение — саркастично отвърна Бо, също тихо. — Искаш ли шампанско, скъпа? — попита той Сирина с нормален тон. — Реми ми каза, че имаме в изобилие от него.
— Ако нямате нищо против.
Реми се усмихна и се приближи една крачка по посока на Бо, преди тихичко да попита:
— И след като я чукаш ли ти казва благодаря?
— Много мило. — А после с глас, който да стигне до леглото, каза: — Първо изпрати тортата, докато чакаме мидите. И три бутилки шампанско.
— Да, милорд — отговори Реми с развеселен поглед.
— Колко време ще трябва да почивам между… — той похотливо вдигна вежди — ястията?
— Бих те посъветвал да спиш, когато можеш — тихо отвърна Бо. — Разбрахме ли се?
— Чудесно, милорд.
Тортата, която донесоха, беше великолепна. Украсена със захарни теменужки, преплетени с дантела от бледо-жълт маслен крем с бадеми, с шоколадов пълнеж, който се стичаше отстрани — гледката беше достойна за най-изтънченото небце.
Сирина направо ахна изпод чаршафите, изумена при вида на изключителната торта, която помощникът в кухнята постави внимателно на масата. След като момчето си излезе с останките от предишното им ядене, тя се изправи и удивено попита:
— Как Реми успява да сготви такава невероятна храна в корабна кухня на такова разстояние от пазарите? Захаросани теменужки! — Този деликатес не беше опитвала от няколко години.
— Реми е находчив — отвърна Бо. С изключение на това общо твърдение, той нямаше представа как се приготвя храната. — Попитай го, ако искаш — продължи той, отряза парче торта и я сложи на чинийка. — Но знам, че има подвижен сандък с лед, защото натовари няколко вагона лед на борда. — Той подаде чинията на Сирина и с удоволствие видя насладата, изписана по лицето й.