— Достатъчно, за да не ми се налага да работя като гувернантка във Флоренция — заяви тя. — Никога няма да мога да ти се отблагодаря, както подобава — добави тя, а по думите й личеше, че изведнъж се беше развълнувала. — Ти ми спаси живота.
— О, боже, не — запротестира бързо той, несвикнал с подобни топли благодарности от жени, освен когато им поднасяше скъпи бижута. — Моля ти се, караш ме да се чувствам виновен, че съм се възползвал от тебе.
Тя поклати глава и косите й заблестяха на утринното слънце.
— Аз се възползвах от теб. От твоята добрина и щедрост, взех ти парите на карти, на два пъти карах Реми да става от сън, теб самия те държах буден цяла нощ — замълча тя с шеговито притаен дъх.
Той изведнъж се ухили и посрещна веселото пламъче в очите й.
— Значи ти всъщност си ми длъжница.
— Голяма длъжница, милорд. — Гласът й беше топъл, изпълнен с уважение, а изражението й беше на млада девица, възпитана на добри маниери. После обаче бавно и изкусително се усмихна по начин, който нямаше нищо общо с невинността.
— Кажи ми какво искаш да направя — провокативно прошепна тя, — за да ти се отплатя.
Той се протегна и взе ключа. Сирина цялата настръхна от възбуда при звука на завъртането му в ключалката.
— Хайде да ти покажа — тихо промълви той.
— Ако искаш първо се наяж — тихо каза Бо, когато се приближи до леглото, легна и си нагласи възглавниците под главата.
Тя обаче сметна, че би я помислил за невъзпитана, ако предпочете тортата пред него.
— Няма нужда — каза тя с лека несигурност в тона, — ако на теб ти се иска да правиш нещо друго…
— Искаш да кажеш да те чукам — гласът му беше изпълнен с нежност.
— Да. Много ти дължа в тая област.
Той повдигна вежди.
— Правиш го по задължение?
— Разбира се, че не. Трябва по-добре да ги разбираш тези неща, ти си толкова вещ в любовта.
Той бавно се усмихна.
— Наистина изглеждаше по-заинтересована, отколкото предполага единствено чувството за задължение.
— Ужасен мъж — укори го тя с пламъче в очите. — Като че ли някоя жена би ти устояла.
Отдавна се беше научил да не разисква любовния си живот.
— Ще ядеш ли? — попита той вместо това.
— Не трябва.
— Я виж как се нагаждаш — лениво проточи той. — Но ако си гладна, яж. По всяко време мога да те любя.
— Наистина ли можеш? — предизвика го тя.
— Какво искаш да ти кажа? — отвърна той.
Увереността му без съмнение идваше от хилядите жени в живота му и не можеше да се поставя под съмнение.
— Кажи нещо омайно, Рошфор — подкани го тя кисело, решила, че не иска да чуе истината. — Нещо нежно и романтично от твоя репертоар.
— Исках само да кажа, че имаме достатъчно време. Освен това нямам репертоар… макар че — добави той със съблазнителна усмивка, — ако имах, щях да те оприлича с Овидиевата Корина — красотата ти е съвършена. — Той се надигна и нежно я докосна по бузата. — Така по-добре ли е?
Страхотно й се искаше да е толкова безгрижна като него…
— Извини ме за дребнавостта.
Бо сви рамене.
— Няма за какво, сладурче.
— Не знам защо се засягам от репутацията ти сред жените — замисли се Сирина и погледна как се беше излегнал в цялото си величие до нея. — Почти не те познавам.
— Да не би да не ти обръщам внимание? — нежно попита той.
— Е, нямам предвид това — отвърна тя. — И много ти благодаря, скъпи, за изключителния ти талант. Но искам наистина да те опозная.
Не му харесваше да чува това, особено от жените в леглото му. Тези думи винаги предшестваха желанието им да влязат в живота му и да променят начина му на съществуване. Бо не се поддаваше на преследващите го жени, затова седна и изложи на показ внушителните си мускули.
— Дай да те нахраня — предложи той.
— Защо? — озадачено го изгледа тя.
— Защото искам. — Той желаеше да отклони мислите й, но не можеше да не се възползва от близостта на пищното й голо тяло — само на сантиметри от него. А като си спомни как лесно се палеше, Бо не се и съмняваше, че ще постигне целта си.
— И винаги правиш това, което искаш?
— Почти винаги. — Тъмният му поглед беше прям.
— В такъв случай може би точно сега не ми се яде — отвърна тя и се противопостави на безгрижния му авторитет.
— Я да проверим дали ти се яде или не.
Той говореше толкова тихо, че тя едва го чуваше, но по интонацията му личеше, че й предлага не храна, а секс — заедно с едно ново предизвикателство.
— Не — тя се изправи и сключи ръце на скута си, като несъзнателно му напомни за гола девица.
— Само една хапчица — увещаваше я той, сякаш нищо не беше казала, сякаш розовината, която плъзваше по шията й, не означаваше нещо доста по-различно. Той се протегна, натопи пръст в глазурата на тортата и откъсна една захарна теменужка от шоколада. — Хайде — прошепна Бо и се наведе напред с провокативен и чувствен поглед.