Сирина леко помръдваше, а той ускоряваше темпото, разбираше я, отвръщаше й и проникваше още по-навътре в тази толкова важна и изкусителна отсечка.
— О, Боже — изохка девойката, изпаднала в опиянение, докато удоволствието обливаше сетивата й — о Боже, о Боже, о Боже…
Гласът й заглъхна. Умираше. Разтапяше се и се разтваряше, а в стаята настъпи тишина, единственият звук беше лекото им дишане.
Пета глава
Малко по-късно тя отвори очи и по лицето й бавно се изписа една почти незабележима усмивка.
— Не можах да изчакам — тихо каза Сирина с премрежен поглед и ситост в леко дрезгавия си глас.
— И няма нужда да чакаш, котенце. Тук няма правила.
— Защо никой не ти казва, че е толкова… чудесно — прехласваше се тя.
— За да можеш да го откриеш за себе си — отвърна той неутрално, та да не помрачава очарователната й наслада. Циничната истина се свързваше по-прагматично с цената на девствеността на пазара, отколкото със самоосъзнаване.
— А ти кога го откри? — попита тя все още леко замаяна.
— Преди доста време. — Той почувства, че медената й топлина все още пулсира около него и се зачуди дали не беше някоя нимфа-вълшебница с качества на сирена, които успяваха да го накарат толкова да я желае. — По-хубаво е от всичко друго, нали? — тихо добави той.
— Дори е по-хубаво от сладкишите на Реми…
Той престорено повдигна вежди:
— Толкова хубаво?
— Макар че ти не… искам да кажа… — Розовината по бузите й стана още по-алена.
— Не се притеснявай, сладурче — нежно отвърна той.
— Ти не се притеснявай и ми кажи, ако правя нещо нередно — каза Сирина с непристорена искреност.
Бо се усмихна при мисълта за уроците.
— Не би могла нищо да сгрешиш.
— Искам да се науча. О, Боже… — сподавено ахна тя. — Какво правиш?
— Можеш ли да го почувстваш? — Той влезе съвсем малко по-навътре.
И тя затрепери при допира му.
— О, да — прошепна тя, а усещането й се стори толкова хубаво, че вече не се чудеше защо всички го търсеха. — Моля те… направи го пак.
Колко чаровно го помоли, помисли си той. Като дете, което си иска втори сладкиш.
— Така? — Той леко я придържаше за кръста и проникваше все по-навътре и по-навътре, докато тя не извика леко и дишането й внезапно се учести. А когато Бо помръдна, за да й достави отново удоволствие, тя го хвана с ръце за гърба, опитвайки се да го спре и задържи вътре в пулсиращата си плът.
— Пусни ме — прошепна той и се размърда, за да се освободи.
— Не. — Тя го хвана още по-здраво.
— По-хубаво става, ако изчакаш.
— Не — сподавено извика тя. — Каза, че няма нужда.
— Така ли? — прошепна той и отхвърли всякаква мисъл за продължителна любовна игра. Невинната госпожица Блайд сигурно е била девствена прекалено дълго, защото сега беше много нетърпелива, сякаш да си навакса за изгубеното време. Той здраво я хвана, за да останат един до друг, легна по гръб и я понесе със себе си. — Ти определяш ритъма, скъпа — каза той, повдигна я и я постави върху себе си. — Ето. — С ръце под задника й Бо я повдигна и тя се плъзна по члена му. Когато вече се беше настанила отгоре му, Бо плъзна ръце по ханша й. — А после така, котенце — прошепна той и я привлече надолу, докато не остана нито сантиметър между тях.
Тя блажено въздъхна.
— Язди ме с каквато си скорост искаш, сладурче — каза той. — Ще се опитам да не изоставам.
— Значи си имам собствен кон — прошепна тя отгоре му.
— За колкото си време искаш. — Като специалист по жените, той си мислеше да я задържи и след пътуването до Неапол. Много добре си пасваха.
— Винаги ли си… в такава готовност?
— Опитвам се — скромно каза мъжът с най-много сексуални похождения в клубните книги за облози.
— Каква късметлийка съм — отговори тя и леко се придвижи нагоре.
— И аз. — Усмивката му беше вълча.
— Мога ли да те държа заключен, докато пристигнем? — прошепна тя, опиянена от приятното усещане — цял един нов свят изведнъж се беше открил пред нея.
Когато той не отговори, Сирина го погледна с премрежен поглед и бавно се спусна надолу.
— Кажи да — прошепна тя.
— Не приемам заповеди дори и от хубавички гувернантки — подсмихна се той.
— Тогава ти давай заповедите — тихо и гърлено отвърна тя и сладострастно завъртя ханша си.
— Решение с много въображение — усмихна се Бо още по-широко.