— Егоистично решение, скъпи. Но дано твоите заповеди ми се понравят.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че трябва да засягат плътски въпроси.
— Я виж ти. Не искаш ли да ми оправяш леглото или да ми переш дрехите?
— Четиригодишното ми слугуване свърши — тя погледна през прозореца към яркото утринно слънце, за да прецени кое време беше — преди два дни, Рошфор. Освен това не знам как се перат дрехи.
— Предполагам, че и легла не оправяш?
— Сега вече се научих как да развалям леглата, благодарение на теб, скъпи. И си мисля — ухили се тя, — че скоро ще имаме нужда от чисти чаршафи.
— Ами ако ти заповядам да не стигаш до оргазъм десет минути? — закачаше я той. — Това достатъчно плътско ли е?
— Бъди разумен, Рошфор. — Тя очарователно се мусеше.
— Аз обаче никога не съм разумен — каза той и леко я повдигна от себе си, без да обръща внимание на протестния й писък, и я остави на леглото. — А сега какво възнамеряваш да направиш? — добави той и се ухили.
— Да те нападна.
Тя замахна към него и той се претърколи със смях.
— Ти си мой, скъпи — каза тя, докато все още го преследваше. — Това е просто въпрос на време.
— Десет минути, за да бъдем точни — лениво отвърна той и я хвана, когато падна върху него. — И аз давам заповедите.
— Не говориш сериозно, нали? — прошепна тя и изкусително раздвижи устни.
— Въздържанието е хубаво за душата — прошепна той с меден глас и задържа ханша й.
— Ти пък откъде знаеш?
— Прочетох го някъде. — Погледът му беше безсрамен.
— Но аз не искам да чакам. — Тя започна да се бори, за да се освободи.
— Може би има някакъв друг изход.
— Колко си досетлив, Рошфор. — Погледът й светна.
— А ти си разгонена кучка. Вярваш ли в Бог? — попита той сякаш двете мисли бяха сродни.
— Ако вярвах, срещата ми с теб би ме накарала сериозно да се замисля за пламъците на ада.
— В такъв случай не ти е минавало през ум да ставаш монахиня. — Леко се усмихна той.
— Поне не след Довър.
Той се засмя, пусна я, отдръпна се и слезе от леглото. Когато стъпи на крака, Бо й подаде ръка.
— Предлагам ти незабавно възнаграждение — отвърна той на въпросителния й поглед.
Тя веднага го хвана за ръката и го последва. Когато мина покрай бюрото си, той духна една все още горяща свещ, взе полуизгорелия остатък от свещника и я поведе след себе си към дивана.
— Мастурбирала ли си някога? — попита я той, без да влага нещо особено във въпроса, седна и я пусна.
Тя го изгледа, без да е сигурна, че го е чула правилно.
— Сигурно не си го правила — отбеляза той, след като видя изражението й. Той се протегна и леко я погали между краката с основата на свещта. — Реших, че може би искаш да се научиш по време на десетминутната пауза.
Сирина се изчерви.
— Всички мастурбират — отбеляза той делово — рано или късно. Няма за какво да се изчервяваш. Искаш ли да опиташ?
Тя смутено поклати глава.
— Може да ти хареса — тихо каза той, докато плъзгаше свещта между краката й.
— Предпочитам теб.
— Но в момента не може. — Той натисна свещта навътре.
— Тогава ще изчакам. — Но тя трепереше в очакване на акта, а свещта леко се плъзгаше по клитора й и я караше да се възбужда.
— Няма нужда да чакаш — прошепна той, разбрал, че е силно възбудена по гладкото плъзгане на свещта. Беше мокра и хлъзгава, тялото й го очакваше, нетърпеливо за секс. — Веднъж видях как една монахиня го прави в църквата — как си слага свещта дълбоко навътре — до тук — тихо добави той и плъзна свещта още по-навътре, като следеше изражението на Сирина. — Чувстваш ли я?
Застанала пред него, тя стисна бедра, за да почувства опияняващото усещане, а шепотът му отекваше в съзнанието й провокативен и изкусителен — сякаш наистина знаеше точно какво я кара да изпитва.
— Кажи ми — шепнеше Бо.
Тя не можеше. Не можеше да опише с думи страстта, която я беше обзела.
— Монахинята имаше тъмни къдрици тук — тихо разказваше той, — а не златна коприна като твоята — леко я погали около клитора. Допирът му беше нежен, чувствен, а възпламенената й плът откликваше, дишането й се беше учестило в леко задъхан ритъм.
— Всички послушници се криеха зад гоблените и я гледаха как се възползва от усамотения параклис. Много хубава беше — прошепна той. — Обърни се, скъпа, за да можем всички да те видим. Почти си готова да свършиш, нали? Ето… дръж свещта сама или ще падне. — Знаеше колко е възбудена и леко се усмихна, когато видя как бързо сграбчи свещта, когато той я пусна.
— Ето така… ти я движиш… пъхни я навътре още малко. — Той се наведе и нежно я целуна по коприната. Тя еротично изскимтя, когато пъхна свещта още няколко сантиметра навътре. — Покажи на приятелите ми големия си бюст — прошепна той и се протегна да погали едната й гърда. — Обърни се насам, за да те виждат — продължаваше той и леко я въртеше с ръце поставени на ханша й. — И преди сме ги виждали, нали? На Аластър подчертано му харесват големите ти гърди. Никога не е виждал по-големи. Иска да ги пипне — така… — Гласът му беше леко дрезгав, плътен от скандалната фантазия, която си беше измислил. Тя беше гола пред всички, показваше се на всички спотаили се момчета, които искаха да я докоснат. Бо погали издутите й гърди, а после бавно заобиколи едното й зърно. — Нали не възразяваш Аластър да го посмуче?