Със затворени очи Сирина поклати глава с пламнало тяло, гласът на Бо извикваше в съзнанието й провокативни картини, караше я да чувства вина и трескаво желание.
— Тя е срамежлива, Аластър — прошепна Бо и толкова силно стисна зърното й, че тя почти припадна от зашеметяващото удоволствие. — Тя не те познава. Може би по-късно… след като още няколко пъти изпита оргазъм. Но помни — тя първо е моя. Аз пръв ще я чукам.
Тя почувства как плъзга пръст надолу по корема й.
— Някога чукал ли те е послушник? — прошепна Бо.
Тогава тя стигна до оргазъм толкова бурно и продължително, че почти се задъха от изгарящото усещане на срам и шок.
Бо я докосна едва след като отшумя и последното сподавено потрепване, а после извади свещта, придърпа я на скута си и я задържа до себе си, докато сладката горещина отшумя, а пулсирането между краката й утихна. След малко тя го прегърна с ръце на врата му и блажено се усмихна.
— Ти да не си бил послушник? — Границата между действителността и фантазията изглеждаше размита и объркваща.
— Само по асоциация — поклати глава той. — Имах приятели, които бяха. Те ме посветиха в много младежки удоволствия.
— Да не би да искаш да кажеш, че наистина е имало монахиня зад олтара? — Тя объркано поставяше под въпрос наивността си.
— Повече от една. — Той говореше делово, естествено и искрено.
— Колко удобно — саркастично отбеляза тя.
Той сви рамене, усетил по въпроса й, че най-добре е да не отговаря.
— Ти наистина ли ги наблюдаваше? — продължаваше тя с мисъл за спокойния си живот в Глостършир. Той беше правил много повече неща…
— По това време сексът много привлича — отвърна Бо.
— А сега не те ли привлича?
— Я виж кой ме укорява? — леко я подразни той. — Ти и десет минути не можеш да издържиш.
— Мога — опъна му се тя. — Просто не искам.
— Забелязах — каза той с почти недоловима ирония в гласа.
— Да не би да се оплакваш?
— Напротив, сладурче. Ти си мечта за всеки мъж. Но с твоето либидо ти предлагам да се упражняваш с това или с неговия заместител — тихо каза той и посочи свещта, която беше сложил наблизо на една маса, — защото повечето мъже няма да могат да ти смогнат.
— А ти не се слагаш в това число?
— Просто един съвет — каза той, без да се хваща за думите й.
— Често ли играеш ролята на учител, Рошфор? — заядливо го подхвана тя, недоволна от уклончивостта му, когато се опиташе да му зададе някой въпрос.
— От време на време ме обземат благородни пориви — нахално я изгледа той.
— Може би не се нуждая от милосърдието ти — хладно отвърна Сирина, защото изобщо не й харесваха предишните му милосърдни прояви по отношение на други жени.
— Много си срамежлива — присмя се той.
— Не. Просто не съм съгласна с всички твои доволни ученички от миналото. Не искам и мен да слагаш в това число. Ако и когато реша да… ъ-ъ… упражнявам тези уединени удоволствия, определено няма да имам нужда от твоята помощ.
— Толкова хрисима ми изглеждаш, направо се възбуждам — прошепна той.
— Нещо необичайно за теб — сухо отвърна тя.
— В такъв случай страшно си подхождаме, нали? — каза младият мъж с ангелски поглед. — И в края на краищата ти харесва — продължи той простичко. — Ела, скъпа, считай го за подарък от мен. — Той стана от дивана, въпреки протестите й, и я отнесе до леглото, където я остави върху разхвърляните възглавници. — Затвори очи — тихо промълви той.
За миг тя ядосано го изгледа, без да знае какво да прави, обзета от някаква необяснима ревност, която беше напълно безполезна, що се отнасяше до Бо Сен Жюл.
— Ако наистина беше монахиня, винаги щеше да правиш това, което ти наредят — прошепна той с плътен глас. — Трябва да се научиш на подчинение. Държат на него, както и на предаността. Така че легни си, скъпа, и приятен урок. Ще започнем с нещо просто. Сложи си ръката тук — прошепна той и придърпа пръстите й към слабините. — Сега си затвори очите… браво. Докосни се лекичко — продължаваше с наставленията той с ръка върху нейната, докато масажираше клитора й. — Натисни тук. Хубаво ли е? — попита и натисна пръстите й, така че да упражни точно необходимия натиск. И наистина се получи. Той го усети.