— Идеално — произнесе се Реми, когато и последната гънка беше изгладена, и постави сребърното блюдо на леглото със замах. — За вашето удоволствие, мадмоазел — заяви той и театрално отвори капака.
В стаята се разнесе апетитният аромат на мидите, плуващи във френски сос. Тук-там се виждаха и вкусни гъбки. Цялото ястие беше поръсено от запържена в масло галета.
— Бон апети — каза готвачът с грациозен поклон, завъртя се на пети и мина покрай голия си работодател, без дори да го погледне.
— Няма смисъл отново да се заключваме — изнедоволства Бо и затвори вратата след Реми и помощника му.
— А-ха — отговори Сирина с пълна с миди и бял сос уста.
— Не ми позволявай да те задържам — саркастично измърмори Бо.
Сирина бързо преглътна и се усмихна.
— Реми е прав. Грехота щеше да е, ако ги бяхме оставили да се развалят. Опитай ги — предложи му тя и се отмести, за да седне до нея, а после бодна една мида и му я поднесе.
— Дано ни стигне храната до Лисабон — измърмори той, приближи се до леглото и седна.
— Няма чужда да се мръщиш. Казах, че ще ти се отплатя. А сега опитай това. Ето, не е ли чудесно? — тя го загледа как дъвче парченцето, което беше пъхнала в устата му. — Знаеш ли, че никога не съм виждала Лисабон? Може ли да го поразгледаме? — попита Сирина и си избра още една вкусотийка. — Страшно ще ми хареса. Казват, че е много по-топъл от Англия — добави тя, като от време на време примляскваше от удоволствие. — След последната зима при Тодъм — каза момичето, докато още дъвчеше — кълна се, че никога повече няма да ми е студено. Ти много добре се справяш със задачата да ме сгряваш.
Неспокойният му поглед прекъсна монолога й.
— Не обичаш ли жени, които говорят? — преглътна тя.
Трябваше малко да помисли, преди да й отговори. Жените, с които се забавляваше, не се интересуваха чак толкова от разговори.
— Не съм мислил по въпроса — каза той най-после.
— А това ще рече, че не обичаш. Жалко. Аз обичам да говоря, макар че през последните няколко години не ми се предоставяха много възможности, както вероятно забелязваш. О, Боже, пак започнах. Прощавай. Сигурна съм, че мога да помълча, ако се постарая. — Тя с жест му показа как си заключва устата.
Тази млада госпожица беше наистина голяма новост в живота му, реши той, развеселен от непомраченото й настроение.
— Значи преди не си ходила в Лисабон? — попита Бо, за да я накара учтиво да продължи.
— Знаеш ли? — подхвана Сирина. — Нали нямаш нищо против да ти го кажа?… Проблемът е, че не знам точно как да се държа след… ами… ъ-ъ, след…
— Секс? — услужливо й подсказа той. — В такъв случай имаш природна дарба, котенце.
— Предполагам знаеш, че си отличен. Не че мога да те сравнявам с някого — бързо добави тя, — но по отношение на задоволството не бих могла да съм по-щастлива.
Изумително беше, помисли си Бо, че приема по такъв открит начин това, което й се беше случило. Той също нямаше с кого да сравнява, понеже никога преди това не беше спал с девственица.
— Не ми се иска да забременявам обаче, защото възнамерявам сериозно да се заема със следването във Флоренция — продължи тя, а той леко се задави. — Добре ли си? — загрижено попита Сирина, когато го видя. — Предполагам, че мъжете не се интересуват от това, но мама почина, когато бях малка, а татко естествено не обсъждаше подобни теми с мен, така че се чувствам неподготвена за подобни неща. Но си мислех, че ти сигурно знаеш, защото куртизанките не са постоянно бременни, иначе нямаше да могат да практикуват… занаята си, а предполагам, че ти познаваш някоя, като се има предвид славата, която ти се носи, така че естествено, искам да кажа, ако някой знае… — Тя замълча.
И това беше новост за него. В привилегирования свят ергените не се интересуваха от бременност. Той прехвърли наум всички възможности, които можеха да използват насред Атлантика.
— Ще видя какво може да се намери на борда — ведро заяви той. — Искаш ли нещо веднага?
— О, не — бързо отвърна тя. — Малко по-късно ще е по-добре. Няколко часа не могат да ми се отразят. Жените забременяват ли, когато им е за пръв път?
Като комарджия той веднага пресметна процента на риск при съвсем скорошната загуба на невинността й и изрече нещо, което сметна за благородна лъжа.