— Никога — каза той. По-късно обаче трябваше да накара Реми да му намери малко от сюнгерите, които бяха донесли на борда за кухнята и които се използваха като противозачатъчни.
— О, добре — зарадва се Сирина. — В такъв случай след като приключим с храненето, много бих искала да, искам да кажа, значи…
— Да те любя?
— Не знаех дали да използвам точно тази фраза. Любовта означава толкова много други неща, а и не ми се вярваше, че любовчиите вярват в нея, защото иначе нямаше да са любовчии, нали?
Той се засмя.
— Няма нужда да се притесняваш за това, което казваш, скъпа. Казвай, каквото си пожелаеш.
— Каквото си пожелая? — Тя широко отвори очи, учудена от новооткрилата й се възможност след толкова години мълчание и предпазливост при Тодъм.
— Каквото искаш. Не се шокирам лесно.
— Ето това най-много ми харесва у теб… Може би не трябва да го казвам, но изпих доста шампанско, което вероятно е причината за бъбривостта ми, но ето това най-много ми харесва. — Тя срамежливо посочи към слабините му. — Не знаех, че такова удоволствие съществува.
Трогателното й признание оказа очаквания ефект върху либидото му.
— Сигурно те е чул — каза той и погледна към нарастващата си ерекция. — Ела, дай една целувчица, сладурче. — Бо отмести подноса с храната настрани с пламнала кръв. — А после ще видим какво можем да направим по въпроса за обогатяване на сексуалните ти познания…
Щом тя седна в скута му и обви с ръце врата му, цялата грейнала от топлина, обич и неприкрито удоволствие, той самият изпита коренно различна наслада.
Шеста глава
Блажените първи часове на пътешествието им на юг белязаха с наслада и удовлетворение и следващите дни. Макар че беше познавач на изисканите дами, Бо се оказа в новото положение на учител на една новоосвободена девица, твърдо решила да провери на какво е способна. И тъй като беше по-изкусен любовник от повечето мъже, той може би имаше най-голямата чувствена дарба от всички млади любовчии в Лондон, а освен това проявяваше особено търпение по отношение на младата дама, която бързаше да опита всичко.
Реми и екипажът се обзаложиха за първото излизане на младата двойка от каютата. Предположенията варираха от двадесет часа до три дни и бяха придружени с най-различни похотливи коментари. „Няма да е преди Лисабон“ — отбеляза Реми, който знаеше, че продължителните сексуални маратони на господаря му не са нещо ново. Ново обаче беше добросърдечното му отношение към госпожица Блайд. Макар и винаги да беше щедър към любовниците си, Бо Сен Жюл рядко се раздаваше, освен за да задоволи собствените си егоистични интереси.
И никога не показваше благосклонност. Госпожица Блайд беше очарователна и различна, осъзна Реми. И ако не знаеше за заповедта на Бо да пуснат котва в Лисабон, той дори щеше да предположи, че щяха да излязат най-рано в Минорка.
Когато след шест дни граф Рошфор и Сирина Блайд за пръв път се появиха на палубата, навън беше слънчев следобед, а столицата на Португалия се простираше пред погледа им като божествен град, блестящ от белота и целомъдрие по възвишенията от двете страни на река Тагус.
— Какво искаш да направиш най-напред? — попита я той, докато разглеждаше приближаващото се пристанище с широко отворени от учудване очи.
— Искам да видя всичко — тихо каза тя.
Топлото й тяло беше долепено до неговото, а вятърът развяваше по розовите й страни кичури руса коса.
— Ненаситна си — прошепна Бо и се наведе, за да я целуне леко по бузата. — Винаги искаш всичко.
— А ти винаги ми го даваш — прошепна тя, стоплена от горещия му поглед. Започваше да усеща как познатата разтапяща топлина прониква в сетивата й. После някакъв мъж се изпречи пред тях. — Екипажът — нервно отбеляза тя, а погледът й се прехвърли на моряците, които работеха на палубата, където бяха застанали.
— Мога да те целуна, ако поискам — подхвърли Бо, за когото ограничения в поведението нямаше. — Макар да съм сигурен, че и те ще искат.
— Но аз определено храня по-специални предпочитания към теб, Рошфор. — Тя обаче се отдръпна, сякаш няколко сантиметра помежду им премахваха укора.
— И добре че е така — тихо каза той и отново я придърпа към себе си. — Не съм в настроение да те поделям с тях.
Тя не очакваше да спечели в тази игра, нито пък благоприличието беше от особена важност в случая.
— Глупаво е, нали? — рече Сирина.
Той се усмихна по момчешки.
— Ще ти кажа кога фасоните са важни.
— Това случва ли се изобщо в живота ти? — иронично го попита тя.