— Рядко — каза той. — Но, скъпа, това е провинциален Лисабон. Тук няма опасност от скандали.
И от семейство Тодъм, помисли си младата жена. А това определено поставяше общественото мнение в много по-тривиална перспектива.
— Изобщо не се притеснявай, скъпа — успокояваше я Бо, твърдо решен да я закриля.
— Колко си хитър — весело отбеляза тя.
За миг я изгледа, обезпокоен от внезапната промяна в настроението й.
— Да не би да не ти е добре?
— Много ми е добре — любезно отвърна тя. — Свободна съм като птичка и финансово независима, благодарение на теб, и ми предстои да започна нов живот. Не че винаги съм живяла като хората — татко правеше каквото си поискаше. — Усмивката й беше топла и открита. — Казвай сега първо какво ще разгледаме в Лисабон?
Най-напред се запътиха към канцеларията на управителя на пристанището, защото Сирина искаше да си прибере багажа, в случай че „Бети Лий“ беше в пристанището.
Тъй като англичаните имаха силно търговско и политическо присъствие в Лисабон, заповедта за ареста на Хортън беше посрещната с голямо уважение. Откриха, че „Бети Лий“ беше пуснал котва рано предишния ден. Всъщност сега го разтоварваха.
— Хайде да ме изчакаш тук — предложи Бо и малко неловко погледна Сирина, седнала зад няколко препълнени кашона в малката и претъпкана канцелария. — Или ако искаш, ще наредя да те придружат до „Сирена“.
— Не знаеш как изглежда багажът ми. Ще дойда с теб.
— Не — каза той и леко се намръщи. — Просто ми го опиши.
— Обикновени кафяви кожени куфари, два, нищо особено няма по тях. Ще дойда с теб — твърдо заяви тя.
— Прекалено опасно е — гласът му изведнъж беше охладнял.
Нямаше навика да спори с дами.
— Може би госпожица Блайд би могла да изчака в каляската, докато се качваме на кораба, милорд — учтиво се намеси възрастният служител. Скованото изражение по лицата и на дамата, и на господина говореше, че ще последва продължителен спор. — По-безопасно ще е, миледи, щом има престъпник на борда. Ще трябва някой да ни придружи, за да изправим този Хортън пред властите — добави той. — Ще ми трябват петнайсет минути, за да повикам стражата. Това устройва ли ви?
Той беше дипломат, а изкуството на компромиса беше придобил с дългогодишния си опит на пристанище, доминирано от английски търговци. Би изглеждало детинско да му откаже.
— Да, разбира се — каза Сирина.
— Ще ни трябва и човек за каляската — заяви Бо.
— Разбира се. Между другото, да ви донесат ли кафе или гинджа2?
— Не — рязко заяви Сирина, ядосана на това, което смяташе за неблагоразумно настояване от страна на Бо.
— Да, моля — отговори Бо със сърдечен тон.
Веднага щом вратата се затвори зад управителя на пристанището обаче, Бо стана и хладно я изгледа.
— Хортън е убил човек и то много брутално. — Тонът му беше рязък. — Не знам защо държиш и ти да дойдеш. Бъди разумна, остани тук.
— Посред бял ден е, Рошфор — нетърпеливо отвърна Сирина, не по-малко раздразнена от него. — Доковете са пълни с хора. Ти прояви разум. А при положение, че в каретата ще има и стража — продължи тя с леко кисел тон, — би трябвало да не съм изложена на опасност.
Той нервно се размърда, но успя да се сдържи да не избухне.
— Учудвам се, че сте успели да запазите службата си цели четири години, госпожице Блайд — раздразнено каза той. — Много сте устата.
— Като че ли познавате само жени, които казват единствено „да“, милорд. Но вие нямате никаква власт над моя живот. А що се отнася за службата ми при семейство Тодъм, тогава не бях на път за Флоренция, нито пък джобовете ми бяха толкова пълни. — Усмивката й беше очарователна. — И за двете много съм ви благодарна.
По стиснатите му челюсти потрепна едно мускулче.
— Можеш да ми благодариш с малко подчинение.
Тя повдигна вежди.
— Това ли търсиш у жените? Учудена съм. Мислех си, че обичаш повече жени с характер.
— За бога, Сирина — прошепна той и дълбоко въздъхна. — Тук не става дума за това. Този мъж е брутален. Хайде да не спорим по този въпрос.
— Искаш да кажеш, че просто трябва да се подчиня. — Гласът й беше тих като неговия. — Дори и да не съм съгласна?
— Това е просто предпазна мярка.
— В такъв случай може би не е необходима.
— Но това е безсмислено. — Всяка негова дума беше насечена и гневна. — Дори не знам защо изобщо го разисквам с теб.
— Ако ви притеснява да сте с жена, която не е напълно покорна на волята ви, бих могла да си купя билет за някой друг кораб, след като вече сме в пристанище — рязко му заяви тя.
— Брей! — прошепна той иронично.