От дулото излезе само малко пушек. Тя изруга стария влажен барут, който не се беше възпламенил, после хвърли с всичка сила тежкия пистолет и удари Хортън между рошавите вежди. Но той продължи да тича, без ударът, който би повалил обикновен мъж, да му се отрази. Преди Сирина да си поеме достатъчно дъх, за да изпищи, той се сблъска с войника и го повали. Когато стражарят падна зашеметен на земята, Хортън силно го ритна в главата, после светкавично се обърна и сграбчи Сирина за ръката. С груб жест той я придърпа и я сложи пред себе си като щит — с нож, опрян в гърлото й.
— Не мърдай или ще я убия — изсъска Хортън на кочияша, без да осъзнае, че мъжът се опитваше да задържи конете да не хукнат заради мириса на кръв във въздуха. — А сега, миличка — задъхано й каза той, а отвратителният му дъх я лъхна в лицето, — ще ме измъкнеш оттук. — Той дълбоко си пое дъх и примижа на слънцето, за да прецени скоростта на преследвачите си.
Сирина почти не се осмеляваше да диша от страх да не би ножът да пререже гърлото й. Хортън я беше стиснал за кръста като в менгеме, а ръката, с която държеше ножа, беше опрял в брадичката и острието проблясваше на опасно близко разстояние. Тя си спомни обезобразения труп на капитана в Доувър, проснат мъртъв на масата. От устата и носа на войника течеше кръв, докато душата му бавно напускаше тялото — още една жертва на неговата бруталност, скована от страх, тя за пръв път през живота си беше хваната напълно неподготвена. Миг по-късно чу как един познат глас спокойно казва:
— Пусни я.
Погледът й веднага откри Бо, който се беше появил в полезрението й, беше застанал насреща с високата си широкоплещеста осанка — неподвижен на фона на тичащите стражари.
— Виж — каза той тихо и бавно вдигна ръце с дланите нагоре, за да ги покаже на Хортън. — Аз нямам оръжие. Ще наредя на войниците да се отдръпнат. — Никой няма да попречи да избягаш — продължи Бо и внимателно свали ръце. — Остави дамата. Свободен си да си отидеш.
— И тя идва с мен, приятел — изръмжа Хортън.
— Не, тя остава. Имаш честната ми дума, че никой няма те последва. Кочияшът ще слезе. Вземай каляската.
— Твоята честна дума? — присмя му се Хортън. — Това за мен нищо не означава.
— Тогава вземи мен вместо нея.
Смехът на Хортън беше грозен.
— На мен тя ми харесва повече от теб, приятел. Изглежда ми хубава.
Сирина пребледня.
— Ще я откупя от теб — бързо каза Бо. — Ще имаш нужда от пари.
— Колко? — каза Хортън, а в погледа му изведнъж се появи жив интерес.
— Хиляда лири. Достатъчно, за да си купиш много женски компании.
— Нямаш толкова. — За човек като Хортън това беше огромна сума.
— Напротив — отвърна Бо и бръкна в джоба на палтото откъдето извади пачка банкноти. — Ето.
Възможно ли беше да я освободи, помисли си Сирина с надежда, прокраднала се в ужаса, който я беше обзел. Дали щеше така лесно да й се размине — просто като я разменят за пари? Щеше ли отново да е в безопасност?
Тя сдържа дъх и за миг й се стори, че светът е застинал.
— Хвърли ги.
— Първо освободи дамата.
Хортън погледна парите с нерешителност, която личеше по изражението му. Алчността го тласкаше да иска и Сирина, и парите, макар че не беше сигурен как да го постигне.
— Кажи да кочияша да слезе — каза той.
С ръката, с която държеше парите, Бо направи знак на кочияша да слезе.
— А сега пусни дамата. — Погледът му за миг се насочи нагоре към кочияша, който връзваше юздите.
Хортън още веднъж се вторачи в парите, а после поклати глава.
— Съжалявам, приятелче.
Пиши ме умряла, мрачно размишляваше Сирина, а сърцето й биеше до пръсване. Усещаше как Хортън я дърпа назад към каляската. В един призрачно объркан миг животът й изплува пред очите, докато бавно се отдалечаваха. Острието на ножа леко докосваше нежната й кожа, а с всяка крачка се приближаваше до неминуемата смърт. „Колко ли време на човек му тече кръвта, преди да умре?!“
С поглед, прикован в ножа, Бо наблюдаваше как Хортън я влачи, и тихо броеше стъпките, докато се движеха. Две, три… Господи, тя едва не падна. Чувстваше как по гърба му се стича пот. Четири… Внимателно… пет… шест… Хортън скоро трябваше да се протегне, за да се качи на мястото на кочияша. Трябваше да смени хватката, ако искаше да откара и Сирина със себе си.