— Прекалено си мил за любовчия — прошепна тя и леко му се усмихна.
— Ти пък какво знаеш за любовчиите? — подразни я той, седна до нея и нежно махна кичурите коса от слепоочието й.
— Според слуховете любовчиите са прочути с егоистичните си подбуди.
— И аз може да съм такъв, скъпа — тихо каза той. — Ти откъде знаеш?
— Прав си, но точно сега повече ми се иска да не обръщам внимание на подбудите ти и да се порадвам на твоя чар.
— Добре, защото искам да си починеш, докато дойде докторът. Не мисли за нищо, не се притеснявай и не се изнервяй, както и не спори с мен — твърдо добави той, като видя, че тя започва да протестира.
— Не искам лекар — настоя Сирина. — Моля те, Бо, нищо ми няма.
— Остави той да ти го каже. Трябва ли да те връзвам за леглото? — попита той престорено строго. Тя изведнъж се усмихна.
— Зависи…
Той я изгледа с изпитателен поглед, в който личеше, че я желае.
— След като докторът си тръгне, ще го имам предвид — каза Бо. После се наведе и я хвана за лицето с две ръце. — Стига сега да се държиш прилично.
— Целуни ме — прошепна тя, закопняла за топлината му и изпитваща нужда да се освободи от неприятните спомени. Хвана го за реверите: — Искам да ме целунеш!
Той разбра, че след толкова страх тя наистина има нужда от ласки и се подчини. Нежно я целуна с копринено докосване на устните.
— Тук съм, котенце — прошепна той. — Не се плаши.
— Люби ме — прошепна тя, сякаш първичните инстинкти бяха лекарство срещу призрачните картини, които засипваха съзнанието й. — Моля те…
— Веднага, щом си тръгне докторът… ако се съгласи, че нищо ти няма.
— Нищо ми няма — настоя тя с желанието Бо да й помогне да забрави, да се скрие в удоволствието. — Добре съм — гласът й звучеше почти истерично. — Не искам доктор.
Тогава той я целуна безмилостно с една силна страстна целувка, която я накара да онемее и да сподави вика, който се надигаше в гърлото й. Целува я, докато престана да трепери, а после се спусна с устни по копринената извивка на шията й, плъзна се надолу, направи пътечка по извивката на гърдите й, които се надигаха над дантеленото деколте на ризата.
Тя ровеше в косата му и леко изстена, когато Бо отмести с пръсти нежната дантела, за да стигне до връхчетата на гърдите й.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — прошепна той с уста на зърното й.
— М-м… — мъркаше тя и леко се надигна, за да притисне зърното в устата му.
— Трябва да изчакаме…
Сирина премести главата си на възглавницата в знак на протест. После издаде разтреперана въздишка, а той сръчно поддържаше крехкото равновесие между горещото желание и хипнотизиращо удоволствие, докато управителят почука на вратата и съобщи, че докторът беше пристигнал.
— Кажи им да се махат — тихо се възпротиви Сирина.
— Искаш ли или не искаш да те вържа за леглото? — лукаво я попита той.
За миг тя се поколеба, а после му се усмихна.
— Значи държиш докторът да ме види, така ли?
— Колко време може да отнеме?!
— Ще му кажа, че съм жива и здрава.
— В такъв случай няма да остане дълго — усмивката му беше ангелска.
Тя го погледна леко изнервена:
— Предполагам, че ти дължа малко внимание.
— Забележи колко учтиво не ти споменах за това задължение — отвърна той и се ухили. — За рекордно време ще разкараме доктора оттук. — И без да чака отговора й, стана от леглото, за да отвори вратата.
Ако не беше големият му опит в незачитането на общественото мнение, той щеше да изрази учудването си по друг начин, а не просто с проблясък в погледа си, защото човекът, който стоеше пред него, беше чест посетител в резиденцията на чичо му.
— Радвам се да те видя отново, Бо — дружелюбно рече доктор Дъглас Макдугъл. — Рамос ми каза, че имаш нужда от услугите ми. — Едрият русоляв шотландец, който се беше заселил в английската колония, след като се ожени за богата лисабонска вдовица преди десет години, беше един от приятелите антиквари на Деймиън. И двамата имаха чудесни колекции от ранни древногръцки скулптури.
Очевидно хотелският управител беше предположил, че племенникът на посланика ще предпочете и неговия доктор, със закъснение осъзна Бо, но вече беше късно — трябваше да се справи с неловката ситуация.
— Влизай — каза той. — Една дама, която пътува с мен, има нужда от мнението ти на специалист. Беше въвлечена неприятна история днес следобед и припадна. Тъй като беше в безсъзнание за известно време, реших, че трябва да повикам лекар.
— Точно така, момчето ми — отвърна възрастният мъж. Хайде да прегледаме дамата. — Докато се приближаваха към спалнята, Макдугъл попита: — Вече видя ли се с чичо си?