— Току-що пристигнахме — уклончиво отговори Бо. — А след този ужас долу на пристанището трябваше да посвърша някои неща. — Той продължи с кратък преразказ на случилото се.
Сирина седеше в леглото, завита до брадичката. Силният глас на доктора с неговия лесно разпознаваем шотландски акцент беше достигнал до нея и тя вече се притеснява. Щеше да се чувства по-спокойно с някой непознат португалски лекар.
Когато влязоха, Бо просто я представи без коментар като госпожица Блайд, а докторът скоро я предразположи с милите си обноски. Той не попита за връзката й с Бо, което незнайно защо я раздразни повече, отколкото ако го беше направил. Очевидно я смятаха просто за поредната преходна дама на Бо Сен Жюл.
Докторът преслуша сърцето й, измери пулса, прегледа очите, попита дали все още се чувства замаяна или се задъхва и след краткия преглед заключи, че физически се е възстановила от изпитанието.
— Но може би ще мине повече време, докато лошите спомени изчезнат, скъпа — нежно й каза той. — Бих предложил слаба доза лауданум и горещо мляко преди лягане за една-две седмици. Ще ви изпратя малко. Дълго време ли ще останеш в Лисабон? — попита той Бо, който седеше в долния край на леглото.
— Зависи от госпожица Блайд.
— Наистина нищо ми няма вече — побърза да се намеси тя.
— В такъв случай ден-два — Бо стана, за да изпрати доктора до вратата.
— Ще разкажа на Деймиън за случката, макар че може вече да е чул за този Хортън от капитан Сорс — каза докторът, докато прекосяваха приемната. — Можеш да му опишеше подробностите, когато го видиш.
— Не знам дали ще се видим — внимателно отговори Бо.
— А… разбира се. Не се сетих, момчето ми — каза докторът и се протегна да отвори. — Ъ-ъ, тя е красива млада дама и е в превъзходно здраве. Радвам се, че успях да ти услужа. — Той протегна ръка. — Може би ще се видим на вечеря някой друг път.
— Да, разбира се — каза Бо и му стисна ръката. — Благодаря, че толкова бързо дойде.
Все едно беше разпратил визитни картички, кисело си помисли Бо и затвори вратата след Макдугъл. Не че задължително искаше да пътува инкогнито, но не си беше представял, че за един ден в Лисабон ще му се наложи да срещне толкова много хора.
— Ти си го познавал! — възкликна Сирина, когато Бо отново се появи в спалнята.
— Да, за жалост — направи гримаса той. — Трябваше изрично да им кажа да повикат лекар португалец. Грешката е моя — извини се той.
— Ще разкаже ли на чичо ти? — Тя нервно подръпваше дантелата на чаршафа.
Той сви рамене.
— Може би. Но това няма значение. Ако не се обадя на Деймиън, той е достатъчно разумен, за да разбере, че искам да ме оставят на мира.
— Заради мен.
— Да. Моята репутация би съсипала твоята. Много съжалявам за Макдугъл, макар че той би трябвало да си мълчи.
— Няма нужда да се извиняваш. Аз мисля, че повече ме беше страх за теб. Не познавам никой от тези хора — каза тя и леко се усмихна. — Макар че… — прошепна тя с внезапна изкусителна усмивка, — ако наистина с репутацията ми е свършено, то трябва поне да се възползвам от твоята лоша слава. Искаш ли да те завържа за леглото или ти искаш да връзваш?
За миг той просто я наблюдаваше с неразгадаемо изражение.
— Не мога да разбера колко си наивна.
— Аз чудесно разбирам, скъпи — край с репутацията ми, щом веднъж са ме видели с теб. Но помисли си само в какво положение бях, когато парите и земите ни бяха конфискувани и аз трябваше да работя за гувернантска надница. А и животът на художничка, който съм си избрала, едва ли ще ме издигне до най-високите кръгове, освен като преходна атракция. Най-добрите художници може би се радват на вниманието на висшата класа за известно време, но не ги канят да се женят за аристократи, нали? Така че защо да не се насладя на твоята компания, докато съм с теб?
Тя наистина беше много решителна и смела, за да се изправи храбро срещу един свят, толкова различен от този, в който се беше родила.
— А сега сигурна ли си? — каза той, без дори да подозира, че поставя под въпрос собствените си егоистични желания; рядко събитие в разгулния му живот.
— Съвсем сигурна съм, скъпи Бо. Да не би да изглеждам нерешителна? — Тя махна завивката, за да разкрие пищните си форми без риза и фусти.
— Кога успя да го направиш? — ухили се той.
— Направо нямам търпение — прошепна тя. — Толкова силно ми въздействаш.
— Готвачът ти приготвя храна! — Погледна към часовника.
— Отмени поръчката — невинно и тихо каза Сирина и вдигна вежди.
— Отказваш храна? — На него му стана любопитно.
— Изядох всички сладкиши.
— Ясно — тихо каза той и започна да си съблича палтото. — Как ти се струва да те вържа?