Сирина за пръв път надълго му разказа за живота си, без да се опитва да скрие миналото си. Познаваше Бо вече много отблизо и след многото тъжни години, които беше преживяла, сега се чувстваше радостна, че има на кого да повери тайните си.
— Бях най-добрата приятелка на татко — отговори тя на въпроса на Бо за детството й. — Тъй като той не обичаше да се движи сред обществото, освен да ходи в клубовете си, след като мама почина, ние прекарвахме доста време заедно. Той ме научи да яздя и да стрелям, за да го придружавам, когато ходеше на лов. Той ми беше учител и по хазарт — така се забавлявахме вечер. Много рано научих разликата между риска и умението.
— Затова толкова много те бива на карти.
— На десетгодишна възраст можех да спечеля на почти всяка игра на карти.
— Пак трябва да поиграем — тихо каза Бо, готов да приеме предизвикателството.
— Съгласна съм — веднага отвърна Сирина. — И няма нужда да играем за пари. Ти вече ми даде повече от достатъчно.
— Ако не играеш за пари, няма никакъв риск — продължи той. — Достави ми това удоволствие.
Тя леко сви рамене, а лекият брокат на халата й отрази трептящата светлина на свещта.
— Парите са си твои.
— Много си уверена, скъпа. — Подсмихна се той.
— Веднъж бих граф Монтроус.
— Аз също — нежно сподели Бо. — Повече от веднъж. С нетърпение чакам да поиграем.
— А аз с нетърпение очаквам кесията ми да набъбне.
След вечеря те седнаха на градинската пейка един до друг и пиеха ликьор под осеяното със звезди небе, когато на вратата някой почука и наруши спокойствието им. — Предупредих управителя никой да не влиза — прошепна Бо и понечи да стане, но чу, че някой прекосява приемната.
— Прощавай, че се появявам без да доложат за мен — каза Деймиън Сен Джон, който се спря на вратата на градината, точно когато Бо вече се беше изправил, — но се притеснявах за теб. — Чичо му не приличаше на Бо, освен по ръст. Различаваше се по светлата си кожа, но усмивката му беше пленителна като на всички от рода Сен Джон. Ведрото му спокойствие изглежда беше семейна черта.
— Трябваше да изпратя съобщение — отговори Бо и остави чашата си. — Деймиън, позволи ми да ти представя госпожица Блайд — каза той учтиво, като че ли всеки ден посрещаше неочаквани гости полугол. — Сирина, запознай се с чичо ми Деймиън Сен Джон.
— Приятно ми е, госпожице Блайд — учтиво отвърна посланикът и грациозно, се поклони, преди отново да се обърне към племенника си. — Може ли да поговорим насаме, Бо. Само за минутка.
— Разбира се — веднага се съгласи Бо. — Извини ни — каза той на Сирина с мек поглед. После последва чичо си в приемната.
— Още веднъж искам да ти се извиня, че така нахълтах — повтори чичо му, като говореше тихо, за да не се чува разговорът им, — но Макдугъл дойде да ми съобщи за посещението си тук, скоро след като от Сорс научих за кървавия инцидент. — Той говореше бързо и тихо. — А когато не дойде в посолството, вече съвсем се разтревожих. Трябваше да се уверя със собствените си очи, че нищо ти няма.
Рамос се опита да ме разубеди, така че не го ругай, задето не се подчинява на заповедите ти. Напълно ясно ми стана, че не желаеш да те безпокоят. Смятай това посещение за произвол от моя страна. — Той като че ли се поотпусна, след като сподели тревогата си. — Ема ми каза да не идвам да се излагам — каза той и се усмихна.
— Трябваше да ти се обадя, когато пристигнахме. Грешката беше изцяло моя. Но госпожица Блайд… — Бо леко сви рамене. — И на двамата нищо ни няма, както сам видя. А сега, я ми кажи — продължи той с естествен тон, — Вивиан отново ли е в Англия?
— Разбира се, много се радвам, че те виждам невредим… да, от няколко месеца е в Лондон.
Тъй като открито изразяваше отрицателното си мнение за семейство Сен Джон, от Вивиан не се очакваше да посети семейството на Бо в Лондон, нито пък имаше някаква опасност да се появи на някое от ергенските пиршества, които отнемаха по-голямата част от свободното му време. Не се учуди, че не знае за завръщането й в Англия.
— Да не би да е в чужбина по-често от обичайното? — попита Бо, като следеше внимателно тона на чичо си, изведнъж преминал в радостни нотки.
— Може би — дипломатично каза Деймиън.
— Моите поздравления.