— Ти познаваш госпожица Гамбета?
— Виждал съм я на сцената — за миг Синджин сведе тъмния си поглед — и на ергенското събиране на Фарли миналата есен.
Бо се понадигна на стола и изведнъж погледът му стана проницателен.
— Беше ли с нея? — Баща му е бил много млад, когато Бо е родил, а сега на четиридесет и една — все още беше обект на много женски блянове. Бо ясно си даваше сметка за интереса, който дамите проявяваха към него.
— Да не би да подушвам ревност? — По сините очи на Синджин личеше, че е развеселен. — Един съвет от мене. Тръгни утре за Неапол. Госпожица Гамбета няма да чезне по теб.
— Ама беше ли с нея? — по тона на Бо личеше изостреното му любопитство. Ергенското събиране на Фарли със седмици беше подхранвало клюкарските страсти на любителите на скандали. Носеха се слухове, че на един мъж се паднали по три жени.
— Би трябвало да проявяваш повече зрелост — спокойно отвърна баща му. — Аз съм старомодно влюбен в майка ти. Но госпожица Гамбета притежава изключителни акробатични умения — с усмивка добави Синджин. — Надявам се, че ти е било приятно.
— Неимоверно — Бо се облегна на стола с унила усмивка.
— В този случай необходимото неискрено извинение пред майка ти ще ти е за назидание — тихо отбеляза Синджин. — Макар че ти предлагам първо да се изкъпеш и преоблечеш. Парфюмът на госпожица Гамбета е доста остър. Очевидно в любовната ви игра е липсвала вана.
Бо по момчешки се ухили.
— Само снощи. Нямаше време.
— Ясно — добродушно каза херцогът. — Ще кажа на майка ти, че ще слезеш на закуска. А ти да скалъпиш подходяща история, с която да обясниш отсъствието си на рождения ден на сестра ти. — Синджин стана и погледна часовника — слава Богу, беше изпълнил задълженията си на строг баща. — Очаквам те долу след час.
— Слушам, господине. — Бо бързо се изправи, доволен, че разпитът беше свършил. — Благодаря, господине.
— Между другото… не води госпожица Гамбета с теб в Италия.
— Няма, господине. И през ум не ми беше минавало.
Херцогът леко повдигна вежди.
— Много съм облекчен.
— Не вземам жени на борда на кораба си при дълги пътувания. На човек му доскучава.
— Разбирам.
— Не можеш да се отървеш от тях насред океана.
— Нещо, което не трябва да се допуска — учтиво се съгласи херцогът. — Дейвис ми стяга багажа за вилата в Неапол — отбеляза той и остави за по-късно обсъждането на деловите въпроси. — Ще го закара до Доувър довечера. Кога заминаваш?
— Утре след обяд.
— Откриха ли те от външно министерство?
— Лорд Пърси ме посети. Интересуват се от нарежданията на чуждестранните посланици в Неапол. Сега, когато французите се разкарват насам-натам из Италия, целият сицилиански двор се преобразува. Бих могъл да се сдобия с някоя полезна информация.
— Не се излагай на опасност. Неапол гъмжи от шпиони, убийци и наемници.
Бо сви рамене.
— Повече ме интересува да видя дали именията ни са оцелели на френското изземване и цялата разруха на революцията. Но ако чуя нещо важно за плановете на Наполеон, ще ти изпратя информацията. Господи, наистина усещам нейния парфюм — изведнъж отбеляза Бо и поднесе измачкания маншет на ризата към носа си. — Крайно време е да се изкъпя.
След като синът му излезе, Синджин за миг застана на прозореца с поглед към съсухрената зимна градина, която се простираше надолу към Темза. Госпожица Гамбета имаше за цел да си хване съпруг-аристократ като братовчедка си, новата маркиза Уейхаус. И макар че семейство Колтран нямаше нищо против радушно да приеме актриса в семейството си, той изпита облекчение, като разбра, че продължителните срещи на Бо с младата балерина нямат нищо общо с любовта.
Извинението и обяснението на Бо бяха учтиво приети от майка му, тъй като тя не беше изпуснала нищо от последните слухове за заварения й син. Слугата на Албингтън беше обсъждал балерините със сестра си, която беше камериерка на свекървата на Челси, вдовицата херцогиня Сет. А вчера по време на чая херцогинята беше разказала на Челси не само за връзката на госпожица Гамбета с Бо, но и за надеждите й да стане член на семейство Сен Жюл.
Макар че самата Челси се беше присъединила към семейството по крайно необичаен начин, след като изслуша подробностите, споделени от свекървата й, тя остана с впечатлението, че госпожица Гамбета по-скоро желае да спечели титлата, отколкото любовта на Бо. Романтичка по душа, тя предпочиташе завареният й син да се ожени по любов.
— Оставихме ти голямо парче от тортата — каза Нел на Бо в мига, в който той приключи с извиненията. — Сега ли да го донесат или след като ти покажа книгите с роклите, които искам от мадам Ла Клерк?