— По-точно? — Макар че беше тъмно, очите му грееха с топъл пламък.
— По-точно — да използвам копринената връвчица на кръста ти — измърка тя и докосна шарения колан.
— Интригуващо хрумване…
Тя усмихнато вдигна поглед към него.
— Знаех, че ще ти хареса.
— Червено би ти отивало — прошепна той, докато отвързваше хлабавия възел на колана си.
— За теб си мислех.
За миг пръстите му застинаха на възела, после поклати глава и продължи да развързва.
— Не съм на това мнение.
— Ти каза, че по-късно може.
— Казах „може би“.
— Какво ще е нужно, за да ми дадеш по-категоричен отговор?
— Пистолет, опрян в слепоочието ми. — Усмивката му грейна в мрака.
— Някой път трябва да ми разкажеш за Итън.
— Не ти трябва да знаеш. А сега протегни ръце. — Връвчицата от халата висеше на пръстите му, а понеже тя не отвърна, той шеговито каза: — Преимуществото е на моя страна.
— Искаш да кажеш, че ще ме надвиеш?
— Бих могъл, ако поискам. — Той не помръдна.
— Или ако аз искам ти да го направиш.
— Да, също — тихо каза той.
Неговата надигаща се ерекция се виждаше през полуразгърнатия халат.
— Виждам, че принудата те възбужда.
— Понякога.
— Може би и мен.
— Не си достатъчно силна — нежно изтъкна той.
— Мога да използвам хитрост.
— Опитай само.
— Много се съпротивляваш, Рошфор. Учудва ме, че не се предаваш дори и в такава игра. Не ми ли се полага и на мен да поиграя? — Тя изхлузи колана на жълтата си роба и го зави около стърчащия му пенис, обрамчен от диплите на халата му.
Той се издигаше все по-високо и по-високо.
— Я виж… на него му харесва да го връзвам — прошепна Сирина и леко го опипа с пръсти, плъзгащи се надолу по изпъкналите вени. — Наистина трябва да ми позволиш — прошепна тя и още веднъж преметна плъзгавия брокат по дължината му.
— Ще си помисля — каза той със затаен дъх.
— Е, това поне е някакво начало. — Тя още веднъж го превърза с коприната, като го затегна с изключителна нежност.
Той леко изстена.
— Сега вече след като съм привлякла вниманието ти — прошепна тя, докато се навеждаше да целуне пищната корона, устремена нагоре, — я да видим дали на чудесната ми играчка й отива жълта панделка.
Бо затвори очи, като почувства, че го докосва с устни, а когато Сирина отвори уста и го засмука целия, той потръпна от удоволствие.
Сирина хвана члена с ръце и го придърпа в устата си, докато стигна до гърлото й, а после бавно се отдръпна. Тя бавно и сладостно го потриваше с уста и език. Бо се чувстваше сякаш му беше за пръв път — сякаш беше млад и неопитен, безпомощно разгонен. А когато тя надяна два копринени възела около тестисите му и леко ги подръпна, от гърлото му се изтръгна стон.
— Я виж какъв си се наперил, Бо — каза тя и завърза здраво жълтия брокат. — Стягай се и здраво се люлей — прошепна тя и махна панделката, която ярко контрастираше с тъмните къдрици в основата на стомаха му. — Тази вечер мога просто да си стоя и да ти се възхищавам. — Тя измери забележителната му ерекция с пръсти и плъзна ръце надолу, за да поеме тестисите му. — Може изобщо да не ти позволя да ме докосваш тази нощ.
Това богохулство го накара да отвори очи.
— Ще те докосвам — каза той с нисък и развълнуван глас.
— Може би няма — прошепна тя.
„Мога да й направя всичко, което си пожелая!“ — беше първата му мисъл.
— Надявам се, че това не е състезание — каза той.
— Ами ако е?
— Ще загубиш.
— И значи ти го позволяваш?
Той не отговори, всичко в съзнанието му се въртеше.
След Итън избягваше физическата принуда, колкото и безобидна да беше. Беше си го обещал преди много години…
— Защо? — попита тя.
— Господи, Сирина, откъде да знам. На теб ти харесва, а мен ми харесва — това е просто любовна игра, преди да те изчукам — накратко й заяви той. — И вече свърши. — Той рязко махна панделката и я хвърли настрани.
— Ти трябва да водиш, така ли? — Тя яростно го изгледа.
— Нещо подобно.
— Жените винаги ли изпълняват това, което ги караш?
— Не давам заповеди, повярвай ми — недоволно отвърна той, научил от опит да се пази от жените, — освен това не желая да спорим по този въпрос. Искаш ли нещо за пиене?
После рязко я вдигна на ръце, прекоси градината, влезе спалнята и я сложи на леглото.
— Пиеш повече, отколкото трябва — каза му Сирина и се сгуши да седне до него.
— А ти ми приличаш на съпруга, от която нямам нужда.
— От Доувър не си престанал да пиеш.
— Е, и? — Той избра бутилка старо бренди от изложените на масата. — В момента не съм на работа.