— Не би могло да бъде иначе? — галантно каза Бо и леко я целуна по носа.
По-трудно беше да я убеди, когато й предложи да потърсят шивачка. Според него роклите й бяха демоде и захабени. Затова Бо пожела да й помогне да си поднови гардероба.
— Знаеш какво ще си помисли модистката, ако вляза с теб — възрази Сирина и извади още една рокля от куфара си.
— Ще те представя като моя братовчедка. И дума няма да каже.
— Но въпреки това, ще си го помисли. А аз ще трябва да изтърпя изпитателния й хладен поглед.
— Ти очевидно скоро не си ходила на модерна шивачка. Единственото нещо, което ги интересува, са парите, които получават. Повярвай ми, към теб ще се отнесе с уважението, което заслужаваш.
Сирина поклати глава.
— Съмнявам се. Освен това пред хората ще се чувствам прекалено неудобно в ролята на твоя любовница. Тази рокля от кафява вълна не е чак толкова износена. — Тя я вдигна, за да може Бо да я разгледа.
— Да, но никой вече не носи рокли с такава талия. По-спокойно ли ще се чувстваш, ако отидеш с Ема?
— О, не, за Бога. — Тя ядосано сбърчи вежди. — Та аз изобщо не я познавам.
— Тогава значи се разбрахме. Ще извикам карета!
— Не сме се разбрали! — Тя стоеше на долния край на леглото и гневно го стрелкаше с поглед.
— Хайде да ти поръчам още един лимонов десерт! — прошепна той угоднически.
— Да не би да ти приличам на дете?
— И да искам, не бих могъл да си те представя като дете, скъпа — лениво проточи той и плъзна поглед по пищната й фигура изпод копринения кремав халат. — Какво ще кажеш за един по-стабилен подкуп тогава — спокойно отбеляза той, твърдо решен да постигне своето. — Бижута — може би перли или сапфири, които да отиват на очите ти. Или предпочиташ някакъв предмет на изкуството? Португалските мозайки са много хубави. Познавам търговеца до посолството, когото чичо ми редовно посещава. Харесват ли ти древни скулптури?
— Бо! — извика тя, без да знае дали би могла да устои на този непрекъснат натиск.
— Не искам да те видя на вечеря в тази ужасна кафява рокля. — Той се беше излегнал на леглото, а гласът му беше толкова спокоен, колкото и отпуснатото му тяло. — Поне ми позволи да ти купя нещо по този повод — предложи й той.
— За да не те карам да се чувстваш неудобно!…
— Не, скъпа, всеки би ти казал, че е невъзможно някой да ме накара да се чувствам неудобно. Просто заради удоволствието, което ще ми доставиш.
— В такъв случай трябва да направиш нещо за мен — настоя тя.
— Каквото поискаш.
— Толкова шеговито го казваш.
Той самият беше изненадан. Известен беше с това, че никога не даваше обещания на жени.
— Сигурно имаш някакъв особен подход, скъпа — каза Бо и леко се усмихна при спомена от изминалата нощ.
— Искам сама да платя за роклята.
— Готово — каза той, доволен, че беше казала „рокля“, а не „рокли“.
— Толкова бързо се съгласяваш, Рошфор. Трябва ли да се тревожа?
— Ни най-малко. Просто научих, че когато ти си щастлива, щастлив съм и аз.
— Като снощи.
— Да — каза той със съучастническа усмивка.
Шивачката се оказа англичанка и Сирина още повече се разтревожи. За миг се замисли дали в крайна сметка е способна да се утвърди като независима художничка в един свят, в който мъжете бяха на власт. После обаче тя мислено се укори, че е проявила малодушие и доби по-голям кураж, като си каза, че просто трябва да премине и през това изпитание по пътя към независимостта си.
Шивачката, разбира се, познаваше Бо. Ама че изненада.
Всъщност като че ли го познаваше дори много добре — факт, който още повече привлече жлъчния поглед на Сирина. Но когато я разгледа по-добре, Сирина забеляза, че госпожа Мор сигурно беше твърде стара дори и за универсалния вкус на Бо. Може би просто беше неин редовен клиент и тя го ценеше.
— Кафе с четири лъжички захар, ако си спомням добре — каза шивачката изключително сърдечно — и гарафа гинджа. Братовчедка ви желае ли чай? — попита тя любезно, като леко подчерта думата „братовчедка“, макар че погледът й минаваше през Сирина, сякаш тя не съществуваше.
— И малко пастички с чая. — Бо хвърли един поглед на киселото изражение на Сирина. — Ще изчакаме в розовата стая — добави той бързо, после хвана Сирина за ръка и я изведе, преди стиснатата й уста да се беше отворила.
— Сигурно харчиш доста пари тук — изсъска Сирина, когато я завлече в стаята, позлатена и облицована с розова дамаска. — Жената едва не ти разцелува ботушите.
— А това би трябвало да те успокои за посрещането ти.
— Направо й се плаче да ме нарече твоя любовница.