— Но тя няма да го направи. — Той леко я побутна да седне.
— Искам да приключа с това възможно най-бързо — процеди тя.
— Тогава й кажи какъв модел рокля предпочиташ — спокойно й предложи Бо и седна на стола до нея. — А аз ще се погрижа до довечера да е готова. — Той кръстоса крака и се разположи удобно, сякаш беше у дома си. — Пийни си гинджа. — Докосна я по ръката, която беше побеляла от стискане на стола. — Ще те отпусне.
— Не искам да се отпускам — гневно му отвърна Сирина. — Искам шивачката да престане да ме гледа сякаш съм хилядната жена, която си довел тук.
— Сетих ли се да кажа на кочияша да ни чака? — изведнъж попита Бо и толкова рязко стана, че Сирина подскочи.
— Разбира се — каза тя озадачено.
— Я по-добре да проверя. — Той бързо излезе от стаята.
Останала сама, Сирина заразглежда пищната стая, като обръщаше внимание на множеството картини с модни тоалети, закачени на стената. С всяка минута се чувстваше още повече опърпана, докато погледът й се спираше на всеки чудесен костюм. Тя подви крака под кафявата вълнена пола, защото обувките й бяха износени — това я караше да се чувства неловко в тази разкошна стая. После се загърна с палтото, за да прикрие старомодната кройка на роклята и мисълта за неугледния й външен вид беше нещо ново за Сирина — през последните няколко години нейна единствена грижа беше оцеляването й.
Преди баща й да почине, тя приемаше за нещо естествено хубавите дрехи. Никога не се беше чувствала ощетена, в живота й най-важното нещо беше бащината любов и привързаност, а хубавите дрехи никога не им бяха липсвали. Може би наистина заслужаваше нова рокля. Може би Бо разбираше по-добре от нея удоволствието, което доставяше носенето на красиви тоалети. Тя се усмихна при мисълта, че ще си купи нещо елегантно. Вече нямаше нужда да пести, след като беше спечелила петстотин лири от Бо. Наистина можеше да си позволи нова рокля. Сирина се протегна и взе няколко модни рисунки от една маса. Дори можеше да си купи ново палто, помисли си тя, докато прокарваше пръст по оръфания подгъв на пелерината си, както и фуста с дантела, реши с усмивка. Колко хубаво беше, че отново има пари.
Когато Бо се върна, тя изтича да го прегърне.
— Благодаря, че ме доведе тук — весело извика Сирина. — Какво ще кажеш за рокля в убито зелено или жълто? — попита тя радостно.
— И двете ми харесват — отвърна той, без да разпитва за внезапно променилото й се настроение. Вече от опит знаеше, че е по-добре да не пита жените за такива неща. — И в двете ще изглеждаш много добре.
— Освен това — грейна тя насреща му — ще си купя и фуста с дантела.
— Покупката определено си заслужава — ведро се съгласи той и веднага си я представи по фуста.
— Ще са ми нужни и обувки.
— Пантофките са най-модни. Ще ти поръчаме някои, които да подхождат на роклята.
Тя още по-силно го прегърна.
— Нямаш представа колко съм щастлива.
— Личи си — тихо каза той.
— И искам да ти се извиня за избухването.
— Няма нужда. Не ми е направило впечатление — благородно излъга той.
— Ще се държа прилично с госпожа Мор дори и тя да ме предизвиква.
— Сигурен съм, че и тя ще се държи добре. Може би погрешно си изтълкувала отношението й.
— Може би — замислено прошепна Сирина. — Но тя наистина каза „братовчедка“ със злобен тон.
— Ако отново се осмели да го направи, ще поискам да ти се извини. Какво ще кажеш? — нежно попита Бо и се усмихна.
— Моля те, не, не прави скандали. Още по-неловко ще се почувствам.
— Няма да вдигна скандал — увери я той. — Честна дума. Я сега ми покажи какво откри в тези картинки.
Когато влезе в стаята малко по-късно, госпожа Мор се държеше много учтиво. Сирина реши, че си е въобразила за негативното отношение на шивачката към нея. Тя лично им сервира от поднос, носен от прислужница, и поддържаше приятен разговор за забележителностите в Лисабон, след като откри, че Сирина иска да разгледа града.
— Непременно трябва да видите старата част. Там са най-добрите примери на средновековна архитектура. Това е единствената оцеляла част от града след земетресението през 1755 година. Обичате ли катедрали? — попита тя оживено.
— Разбира се.
— В такъв случай Се Патриаркал много ще й хареса, нали, граф Рошфор? Това е най-хубавият образец на романска архитектура.
— Сигурен съм в това — отвърна Бо, доволен от развитието на събитията след разговора си с госпожа Мор. Когато излезе, уж да провери дали кочияшът е там, той заплаши модистката, че ако се осмели да обиди госпожица Блайд, ще се погрижи никой от английската колония вече да не купува дрехи от нея. Освен това й спомена, че в присъствието на госпожица Блайд под никакъв претекст не трябва да използва думата „братовчедка“. Тя е моя много голяма приятелка, госпожо Мор, учтиво й беше казал Бо. Разбирате, че не искам да страда.