Затова със Сирина се отнесоха като с кралска особа, а госпожа Мор с лицемерна наслада я обсипваше с комплименти, които не щадеше за най-видните си клиентки.
Бо внимателно наблюдаваше, докато Сирина разглеждаше купищата рисунки, отбелязваше си различните рокли, които й бяха харесали, и най-накрая одобри избора й на обемна рокля от тъмножълт копринен воал с наметка от копринен муселин.
— Макар че е толкова непрактична — въздъхна тя. — Може би не трябва.
— Вечер можеш да я носиш по всякакъв повод — отбеляза Бо. — Изключително практична е. Макар че може би ще ти трябва кашмирен шал за по-хладните нощи. Може ли да ни покажете някои, госпожо Мор?
— О, не — възрази Сирина. — Много са скъпи.
— Позволи ми да ти купя един.
— Не — отсече тя.
— Просто пробвай един. Ако ви провърви с инвестициите, госпожице Блайд — учтиво каза той с намек за уменията й на картоиграчка, — ще знаете какво ви харесва.
— Не мога да си позволя кашмирен шал независимо от успеха на деловите ми начинания, лорд Рошфор — простичко отвърна тя, твърдо решена да не му позволи да направи нещо извън договореното. — Предпочитам да си избера от палтата. Те са толкова по-практични.
— Човек не трябва да е практичен на вечерни тържества. Попитайте госпожа Мор — предложи Бо независимо от отказа й.
След като лорд Рошфор я предупреди, че не желае госпожица Блайд да е нещастна, но и даде да се разбере, че държи любовницата му да има кашмирен шал, модистката предпазливо започна:
— По принцип, известна степен лукс е, ъ-ъ, нещо, обичайно за официални случаи, макар че ако госпожица Блайд би предпочела палто, можем да й го ушием от кадифе или мека вълна.
— А, това вече е друго — сърдечно заяви Бо. — Хайде да видим някои от тези платове, както и шаловете.
— Бо, не. Не искам. — Гласът й беше хладен.
— Само си помисли, скъпа — ти няма постоянно да си с ограничен бюджет — отвърна той. — За всеки случай — продължи той, забелязал изведнъж помръкналото й изражение — кажи на госпожа Мор каква фуста искаш.
— От това наистина имам нужда — съгласи се Сирина и се обърна към модистката, която вече съвсем беше объркала. Да не би дамата да си плащаше за поръчките? При положение, че лорд Рошфор беше богат като Крес! Да не би да не беше разбрала правилно думата „приятелка“, когато Рошфор толкова тактично й я беше споменал?
— Имате ли фусти, украсени с английска бродерия? — попита Сирина.
— Разбира се, госпожице Блайд — отговори угоднически шивачката. — Сега ще ги донесат.
— И ще имаме нужда от пантофи, които да подхождат на роклята — намеси се Бо. — Оцветена кожа или коприна ще предпочетете? — попита той спътничката си.
— Кожа. Така ще издържат по-дълго.
— Много добре, госпожице — каза госпожа Мор, която се чудеше защо любовница на Бо се тревожеше за такива дреболии. — Като ми донесат фустите, ще ви вземем мерки за роклята и обувките.
Когато модистката се върна, с нея бяха две шивачки, и двете натоварени с най-различни фусти. След като Сирина се спря на една от фин муселин, поръбена с елегантна английска бродерия, госпожа Мор деликатно се намеси:
— Най-добре е да ви взема мерките без вълнената рокля, госпожице Блайд, ако не възразявате.
— Не, разбира се.
— Лорд Рошфор, бихте ли… ъ-ъ… искам да кажа — бихте ли предпочели…
— Бих предпочел още малко гинджа, ако не възразявате — каза Бо с умерен глас.
— Да, разбира се, напълно ви разбирам… Забелязах, че сте готов за още — тактично отбеляза госпожа Мор. От хладния поглед на лорд Рошфор й стана изключително неудобно. От трудностите при разгадаването на нюансите в това „приятелство“ по челото й беше избила нехарактерна за дамите пот. След като тя самата хвърли по един леден поглед на помощничките си, госпожа Мор мазно-мазно нареди: — Още една гарафа гинджа за лорд Рошфор, Маделина.
— Ама че работа, Рошфор. Можеш да изчакаш — скара му се Сирина. — Не карай горкото момиче да тича за още, когато вече почти сме готови.
— Не е нужно, госпожо Мор — великодушно рече Бо и без възражения се подчини на желанията на Сирина.
Докато се молеше наум да оцелее след тази необикновена среща с лорд Рошфор и най-новата му спътничка, шивачката даде знак на помощничките си да помогнат на госпожица Блайд да свали роклята. Колко необичайно беше, че вижда Рошфор в толкова нетипична роля — смирен, послушен, без да обижда или да се държи предизвикателно. Госпожица Блайд обаче получи висока оценка за собственото си предизвикателно държание. Очевидно хладното й неподчинение се нравеше на този мъж, който беше обличал тук повече лисабонки, отколкото му се полагаха.