Освен това очевидно дамата си плащаше за покупките.
Несъмнено подобно нещо се случваше за пръв път на племенника на посланика.
Но дамата не беше чак толкова спокойна под зоркия поглед на лорд Рошфор, когато застана полугола пред него, с боси крака, които се показваха изпод обикновената й ленена фуста, с порозовяла нежна кожа и с поглед, който избягваше неговия…
След като огледа износените дрехи на Сирина, госпожа Мор реши, че привлекателността й се дължи на обстоятелството, че е изпаднала в затруднено положение. За разлика от куклите, с които Рошфор обикновено се занимаваше, тази млада дама далеч не беше като влюбените му пеперудки. Беше странно истинска — дума, която се стори интересна на госпожа Мор дори след като вече беше достигнала до съзнанието й — сякаш другите дами, които познаваше, бяха преходни марионетки. Освен това около госпожица Блайд имаше нещо, което не правеше впечатление от пръв поглед, но се криеше под хладната й решителност, и това беше осезаемата й чувственост. Точно тя сигурно много възбуждаше лорд Рошфор. От години жените сами му се нахвърляха, а сега да срещне такъв нечуван отпор от тази дама…
— Обърни се — тихо каза Бо с почти недоловим глас, — за да видим косата ти.
За миг Сирина се поколеба — нещо, което госпожа Мор очакваше, след като вече по-добре разбираше защо се привличат. За кратко Бо и Сирина срещнаха погледите си. Той се усмихна, а очите й страстно блеснаха и тя бавно се завъртя.
— Ще имаме нужда от фризьорка за довечера — отбеляза Бо.
— Може би ще се подстрижа а ла Тит — прошепна Сирина, вдигна ръце, за да прихване тежките си къдри високо на тила и изгледа Бо през рамо.
— В никакъв случай.
— Косата си е моя — възпротиви се тя. — Помисли си само колко лесно ще я мия.
— Ще намерим някой, който да ти я измие, ако това те затруднява. — Гласът му изведнъж се беше променил, в него вече нямаше любезност.
— Кой ли пък ще е той? — тихо попита тя в отговор на неговия авторитет и на нещо повече — на непреодолимото желание, което отново топлеше тялото й.
— Колко сте нахална, госпожице Блайд. — Той говореше, сякаш бяха сами в стаята, без да скрива сексуалните си намерения.
— Не повече от вас, милорд. Ако искам да подстрижа косата си, това означава, че ще го направя.
Той дълго я гледа втренчено в очите, а после се обърна към госпожа Мор.
— Сигурен съм, че можете да вземете мерките от роклята и обувките на госпожица Блайд. Вземете ги и излезте.
— Няма нужда. Останете — настоя Сирина и се противопостави на заповедта му.
— Вземете ги — каза Бо толкова тихо, че почти не се чу.
Но госпожа Мор знаеше какво е заповед и веднага грабна роклята и обувките, после изгони помощничките си и ги последва, като най-накрая затвори вратата.
— Сега вече — прошепна Бо — можем да обсъдим този въпрос насаме.
— Не можа ли да изчакаш, проклет деспот? — Тя го изгледа с нескрито нахалство.
— Не се дръж по този начин. — Гласът му беше мек, а позата му остана същата.
— Не можеш да ми нареждаш да не си подстригвам косата! — Доставяше й удоволствие да му го казва.
— Ти дори не искаш да си я подстригваш.
— Може би искам.
— А може би аз искам да те чукам, както си стоиш там.
— Не можеш.
Той вдигна вежди.
— Мога да те чукам, където си поискам.
— Не и ако аз не искам.
— Но ти винаги искаш. Както в момента — прошепна той с поглед, прикован в зърната на гърдите й, които се повдигаха под финия лен на шемизетата. — Кажи ми, че не искаш да ме почувстваш вътре в себе си.
Думите му преминаха в усещания, плъзгаха се по гърба й, надолу по ръцете и дълбоко вътре, сякаш бяха нежни пръсти.
— Не искам — прошепна тя и стисна юмруци, за да прогони изпепеляващото я чувство.
— И снощи така каза — прошепна той с полузатворени очи и нагъл поглед.
— Но това не е спалнята ни. — Тя нямаше намерение да е люби на обществено място, независимо от горещите си трасти. — В такъв случай си стой на мястото — добави Сирина, когато й се стори, че Бо може да стане.
— Никъде няма да ходя — спокойно каза той и отново кръстоса крака. — Ти ела тук.
— Не. Боже, Рошфор, бъди малко по-дискретен.
— Като теб — нагло каза той. — Дамата, която напусна Англия на кораба на непознат.
— Ти не ми беше напълно непознат.
— Поне не за дълго. — В гласа му звучеше насмешка.
— А сега, когато толкова добре те познавам — саркастично отбеляза тя, — вече се държа на разстояние. Може някой да влезе, може всички да се върнат. Усмихваш се. Предполагам, че това не ти харесва, но все още не съм толкова изпаднала. Ще чакам тук, на безопасно разстояние от теб, докато не ми върнат роклята.