— Опасявам се, че госпожа Мор няма да се върне, докато е я повикаме.
— Значи е запозната с твоите забавления — потиснато прошепна Сирина. — Като услужлива съдържателка на бордей. Чудех се защо ли има толкова дивани тук. Колко дами и забавлявал в тази копринена стая? Десет… дванайсет… повече? — Гласът й стана по-пронизителен, сякаш стаята изведнъж се изпълни с жени, които желаеха Бо. — Първо ги обличаш, а после ги събличаш. Госпожа Мор сигурно много забогатява, когато си тук.
— Ще те чуят отвън. — Бо не беше помръднал, но по леко разширените му ноздри личеше, че е раздразнен.
— Да не би да си помислят, че губиш форма?
— Ще си помислят, че съм се хванал да чукам някаква своенравна кучка — тихо отвърна той.
— Значи ще се излъжат двойно.
Той леко повдигна вежди.
— Не съм толкова сигурен — прошепна Бо, забелязал как кожата й поруменя и как възбудено се повдигаха едрите й гърди, полуразголени над деколтето на шемизетата. Тя дълбоко си пое дъх.
— Аз съм сигурна — каза Сирина и срещна премрежения му поглед.
— Мога обаче да те убедя — продължи той и понечи да стане.
— По дяволите, сядай — предупреди го тя и отстъпи назад с разтреперан не само от гняв глас.
— Повече ми се иска да съм прав — каза той и се изправи.
— Ако направиш още една крачка, ще си отрежа косата — моментално заплаши тя, грабна една ножица от близката работна маса и я вдигна над разрошените си къдрици.
Бо отново седна и леко се усмихна.
— Приличаш на сестричката ми, когато се ядоса.
— Сигурно и нея провокираш.
— Ще съжаляваш, ако си отрежеш косата.
— Може би няма. Може би ще ми хареса да изглеждам модерно подстригана. — Тя дръпна косата си назад и я нави на кок ниско на тила си, после се погледна в едно от многобройните огледала.
— Не обичам жени с къса коса.
— Още по-добре — каза тя и се извъртя към него.
— Не се дръж като дете.
— Не се дръж като феодал.
Разбира се, че не се държеше така. Беше изключително любезен. С въздишка на уста той се зачуди какво имаше около тази жена, което толкова много го привличаше, независимо от отегчителното й желание да бъде независима.
— Разкажи ми за приятелките си в Лисабон.
Наглостта й го изненада.
— Защо?
— Любопитна съм.
— Джентълмените не обсъждат дамите, които познават.
— Джентълмените не чукат всички дами, които познават.
— Не бъди досадна, скъпа. — В гласа му беше настъпила промяна.
— Да не би да не трябва да питам?
— Да. — Не обичаше да го притискат.
— А ако го направя?
— Губиш както своето, така и моето време — рязко отвърна той и се хвана за стола. — Ще извикам госпожа Мор.
— Аз ще я извикам — бързо се намеси Сирина. — Не мърдай — заповяда му тя, изнервена от проклетото му женкарство и недоволна, че така рязко я беше отблъснал. — Ти стой тук като послушно момченце и поне веднъж прави това, което ти казват.
Бо не пророни дума.
— Я виж ти колко лесно било — проточи тя с доволна усмивка, после се обърна и се запъти към вратата.
Той й връхлетя, преди да беше успяла да направи и две крачки, после взе ножицата и я захвърли настрани, а тежестта на тялото му я изтласкваше назад, докато най-накрая леко опря в копринената стена.
— Сега ще видим колко лесно било — прошепна той с лице само на няколко сантиметра от нейното и с ръце, подпрени на стената от двете страни на главата й. — Но ти вече знаеш колко добре си пасваме. — Усмивката му беше заразителна, а тялото му все по-силно се притискаше в нейното.
— Да не си посмял.
Погледът, който й хвърли, беше неразгадаем.
— Не е чак толкова трудно — каза той, после махна фустата й с бърз и нетърпелив жест и я разголи до кръста, — след като си толкова страстна, както винаги — прошепна той. — За мен ли пъшкаш, скъпа, или само за члена ми? — нахално я попита той и бавно прокара пръст по открехнатите й устни.
Тя отметна глава настрани.
— Не пъшкам — каза тя, останала без дъх, напук на скандалното пулсиране на тялото си. — И само да се опиташ, ще изпищя.
— Пищи си, колкото си искаш. — Той вече си разкопчаваше панталона, а гласът му беше чужд и безразличен. Тя разбра, че никой нямаше да дойде.
— Това е вече прекалено, Бо, дори и за теб — възкликна момичето и започна да се бори изпод него. — Ще чуят, всички ще разберат.
— Те вече знаят. Знаеха го от мига, в който прекрачихме прага — поясни той. — Ела, скъпа, отвори и ме пусни да вляза — прошепна той, вклини коляното си между стиснатите й бедра и ги разтвори.