С корема си тя чувстваше колко е твърд и цялата настръхваше от удоволствие. Светкавично реагира на допира му и тялото й издайнически пламна.
— Недей, Бо — тихо запротестира тя. Опитваше се да отрече страстите си, правеше се, че не забелязва колко е възбуден.
Без да обръща внимание на възраженията й, той смъкна шемизетата от раменете и оголи гърдите й с познатия нежен допир.
— Зърната ти са твърди, скъпа — прошепна той, докато милваше надигащите се розови връхчета изключително нежно, после за миг я погледна в очите. — Да не би това да означава, че ме искаш? — нежно добави той и хвана настръхналите й връхчета между палеца и показалеца си, леко ги стисна и тя сладостно заскимтя.
Тялото й е нетърпеливо и възбудено, макар и да не иска да си го признае, помисли си той и бегло се усмихна.
— Няма да отнеме много време… — прошепна той.
— Не тук — умоляваше го тя и опитваше да се отскубне, но той още по-силно стисна с пръсти зърната, така че удоволствието й достигна чак до пулсиращата сърцевина на тялото.
— Напротив, тук — прошепна той и усети, че тя трепери. — Сега — сладостно й обеща той, пусна гърдите й, здраво я хвана през кръста с една ръка, а другата мушна между краката и плъзна пръсти в нея.
Тя извика и се загърчи от желание. Беше безсрамно влажна, хлъзгава и толкова готова за секс, че в отговор той почувства как ерекцията му набъбва още по-силно.
— Имаш нужда от някой, който да те люби — прошепна той с галещи пръсти, които знаеха точно къде да я докоснат, точно какво харесваше, колко навътре. — Аз мога да ти помогна — тихо каза Бо. Беше умел и имаше безпогрешно чувство за време, а тялото й му се разкриваше и искаше това, което искаше и той.
Графът сръчно се посвети на удоволствието й, галеше, масажираше, дългите му пръсти потъваха дълбоко във възпламенената й плът, изкушаваше я, караше я да се задъхва от желание, почти да стига до оргазъм.
После внезапно отдръпна пръсти. Тя потръпна от резкия жест, а той леко задържа ръката си пред лицето й. Ароматът на желанието беше непогрешим.
— Няма смисъл да чакаме, нали? — нахално прошепна той и прокара влажните си пръсти по устните й.
Погледите им се срещнаха — нейният отпуснат, а неговият неразгадаем. Тя бурно го напсува:
— Да ти го начукам!
— Не съм сигурен, че това е физически възможно — заяви той с широка усмивка, — но знам какво е. — После сложи големите си ръце на кръста й, леко я повдигна, за да може по-лесно да я достигне, качи я малко по-високо и я облада, без повече да се церемони.
По въздишката й пролича как се беше почувствала. Той познаваше този звук.
— Винаги имаш нужда от това, нали — прошепна Бо, усещаше как хлъзгавата й плът поддава, как задъхано диша в ухото му. — Кажи ми колко ти харесва члена ми, който те изпълва — шепнеше той и се тласкаше нагоре, докато не потъна дълбоко в нея. — Ето така…
Тя изстена, засрамена от нескрития си отклик, а удоволствието я обливаше на вълни и стигаше до най-дълбоките кътчета на тялото й, пламенно и помитащо всичко пред себе си.
— Ако искаш да спра — каза той с леко дрезгав глас, — просто ми кажи. Ако не искаш да свършиш — продължи Бо, — ще те разбера…
Тя го проклинаше, но трескавото желание не й позволяваше да го спре — беше все едно да спре да диша.
— Какво искаш да направиш? — попита той, леко отдръпнал се и лукаво зачака да му отговори. В сетивата й настъпи паника. Тялото й пулсираше, гореше от желание да се освободи.
— Моля те, Бо — каза тя, а после ужасено сведе поглед.
— Моля? — Той се престори, че не разбира.
Тя за миг само отвори очи.
— Остани в мен. — Гласът й беше толкова тих, че трябваше да се наведе, за да я чуе.
— Колко дълбоко вътре? — той я принуди да го погледне, като леко подпря брадичката й с пръст.
Погледът й отново срещна неговия.
— До безкрайност — прошепна тя.
Цялото му тяло се разтърси от думите й, обещали му толкова много. Той впи усти в нейните, зажаднели и горещи. После вдигна глава, махна ръката си и с едно леко свиване на бедрата изви гръб и се тласна нагоре в желанието си да достигне най-отдалеченото й кътче. А когато достигна до него, все още развълнуван и неспокоен, той се тласна още по-напред.
— Господи — шепнеше той, готов да експлодира. — Боже господи… — Тя се беше стегнала, когато той достигна до самия вход на утробата й, а гладката й копринена кожа го караше целия да настръхва.
Почти на седмото небе от божественото усещане, Бо най-после се сети отново да диша, а в този момент осъзна къде е и се отдръпна, все още тръпнещ от удоволствие. После леко плъзна ръце под задника й, усети кожата й върху дланите си, уханието, топлината и неподправената й чувственост, сякаш сетивата му бяха изострени и долавяха и най-малките трептения. Тогава я облада отново, този път бавно и блажено. Не бързаше, правеше го за себе си, за нея, за тях, насочил цялото си внимание в трескавия им съюз.