— Остави Бо първо да свърши със закуската си — предложи майка й.
— Изпусна най-хубавия сладолед — каза най-малката му сестра Сали. — Бас хващам, че те е яд. — На пет години предпочитанията й определено бяха по-различни от тези на брат й.
— Бо не обича сладолед, Сали. Единственото нещо, което го интересува, са конете. — Съвсем наскоро навършил десет, Джак беше изцяло погълнат от конете.
Долната устничка на Сали затрепери:
— Ама той също обича сладолед!
— Сега наистина ми се иска да си хапна малко сладолед — учтиво каза Бо и се усмихна на сестричката си.
— Нищо не остана — бързо се намеси Нел. — Вече готов ли си? Мама каза, че може да ми купиш виолетова рокля.
Синджин учудено вдигна поглед към жена си през масата за закуска.
— Тя използва роклите за игра, Синджин. Не се безпокой.
— Напротив — запротестира Нел. — Ти ще ме заведеш някъде с роклята ми от мадам Ла Клерк, нали, Бо?
Бо бързо поглеждаше ту баща си, ту мащехата си. След като ставаше дума за приличие, виолетовото по-скоро подхождаше на куртизанки, отколкото на млади госпожици.
— Ще видим къде ще ходим — дипломатично отвърна той.
— На някое модно място.
— Може би ще се хареса на момчетата на алеята за езда — предложи Бо.
— Чудесно! — За Нел, която беше по-добра жокейка от много професионалисти, да покаже роклята си на приятелите жокеи беше като сбъднат сън.
— Рано сутринта — прошепна Синджин с глас, предназначен само за слуха на Бо.
Бо кимна в знак, че го е чул.
— Искаш ли да дойдеш с нас при модистката, Сали? — предложи той.
— Бо! — нададе рев Нел. — Това си е мой подарък за рождения ден. Тя ще мрънка и ще създава главоболие и ще се вре във всичко… Е, добре — прошепна тя, забелязала строгото изражение на майка си, — може да дойде с нас. Но й забранявам да плаче.
— Няма да плача — радостно обеща Сали, а русите й къдрици заподскачаха, докато въртеше глава. — За нищо на света.
— Можеш да седнеш в скута ми — каза Бо — и двамата ще помогнем на Нел да си избере роклите.
Втора глава
Нещо определено неприсъщо за най-отявления лондонски женкар, помисли си мадам Ла Клерк на следващата сутрин, когато Бо Сен Жюл се изтегна на розовия й диван с къдрички. На коленете на младия мъж седеше малката му сестричка. Най-търсената лондонска модистка никога не беше виждала в пробните си граф Рошфор без любовница. Той беше един от най-добрите й клиенти. Обикновено небрежен и скандален, с чувствено излъчване към кипрещите се пред него любовници, днес той се проявяваше като нежен и добър брат на сестрите си. Тях също ги задиряше, но без обичайното си нахалство. Независимо дали купуваше за сестра или за любовница, Сен Жюл беше изключително щедър. Напазарува дузина рокли за младата госпожица Жизел, без изобщо да постави под въпрос избора й на платове, които бяха очевидно неподходящи за нея, без изобщо да попита за цената. А когато детето на коленете му започна да проявява нетърпение, той му позволи да разгърне един безценен топ китайска коприна, за да се позабавлява, а след като малко късно беше забелязал недоволството на мадам Ла Клерк, небрежно подхвърли:
— Изпрати коприната на Сали заедно с роклите. Може би майка ми ще намери начин да я оползотвори.
Без да се броят миговете, когато сърцето й беше свито от страх да не загуби значителна сума заради някаква детска прищявка, в края на краищата сутринта се беше оказала изключително финансово благоприятна за първата лондонска модистка. А и посещението на Бо й беше предоставило чудесната възможност сладко да си поклюкарства. Повечето дами, които редовно посещаваха салона й, проявяваха неистов интерес към всеки слух, отнасящ се до прословутия Бо Сен Жюл. Какво каза? Как изглеждаше? С кого беше? Така ли, казваха те ококорени, когато ги уведомяваше. Разказът за най-отявления лондонски женкар, дошъл с малките си сестри, щеше да се харчи като топъл хляб.
След като приключи с братските си задължения, Бо прекара още няколко часа с родителите си, за да обсъдят конете, които щеше да прибере от Неапол, ако животните бяха оцелели при френската окупация и прокралските сражения. Конюшните в провинциалната им вила бяха като преходна станция за чистокръвните животни, които внасяха от Тунис, място за почивка, преди да ги изпратят вкъщи за състезания в Йоркшир.
— Поне няма да ти се наложи да се тревожиш много за френската флота — каза баща му.
— Каква френска флота — ухили се Бо, като си спомни как Нелсъновата победа при Абукир миналата година направо беше разгромила френската флота. А това, което беше останало от нея, сега плахо се командваше от Брюи, в момента под английска блокада в Брест.