— Наемниците обаче винаги представляват опасност — напомни майка му.
— Сигурно ще мога да се справя с тях.
— Бери ли ще е капитан на „Сирена“? — Седнал до жена си на мекия диван, Синджин хвана Челси за ръка.
Бо кимна.
— Добре — каза баща му, доволен, че синът му щеше да пътува с най-добрия капитан в Англия. — Няма да има проблеми с Бери, скъпа — обърна се той към жена си, а после към Бо. — Въоръжен си, нали?
— Десет оръдия. Миналата седмица сложихме още четири.
— Не ми харесва тази работа — Челси леко свъси вежди. — Толкова ли е наложително това пътуване?
— Можеш да изчакаш — вметна Синджин. — В Неапол все още цари беззаконие. Ако конете са оцелели, там могат да си починат за неопределено време.
— След като Наполеон се измъкна от блокадата и се върна във Франция, говори се, че може пак да окупира Италия. Иска ми се, ако е възможно, да си прибера конете. Независимо какво става там — продължи Бо, — аз искам да замина. Просто искам малко да се позабавлявам.
— Без балетната трупа — хитро отбеляза Синджин.
— И госпожица Гамбета — с усмивка добави Челси.
— Нищо ли не убягва на светските матрони? — попита Бо, без изобщо да се е засегнал. — Кажи ми, маман, за какво си клюкарствате на чай? Вероятно знаете дали Монти ще спечели сърцето на красивата госпожица Гамбета. Сигурен съм, че би желал да научи.
— А аз подочувам — каза Челси, — че мис Гамбета се е засилила да хваща граф.
— Не мен, надявам се.
— Опасявам се, че точно теб.
Бо учудено ахна. Жени, които се стремяха към брак, направо го ужасяваха.
— Сега вече наистина нямам търпение да отплавам. Не че възразявам срещу госпожица Гамбета, но, опазил ме господ, не съм тръгнал да си търся жена.
— И баща ти така каза снощи.
— И е прав. Боже, може би след десет години. — Бо изведнъж се изправи, сякаш чувстваше някаква належаща необходимост да избяга от госпожица Гамбета. — Ще трябва да проверя дали Уилям ми е стегнал багажа и кореспонденцията.
— Изпращай ни писма с дипломатическата поща — посъветва го баща му с развеселен поглед. — Майка ти се тревожи.
— Разбира се, маман. — Той се наведе и нежно целуна Челси по бузата.
— И умната — настоя тя.
Той се усмихна и кимна. Отношенията му с жената на Синджин се градяха на дълбока обич. Собствената му майка беше починала скоро след раждането му и Синджин сам изпълняваше родителските задължения, докато Бо беше бебе. Сдоби се с нова майка години по-късно, когато баща му се ожени повторно.
— Да те очакваме ли след около един месец? — попита херцогът.
— Най-много шест седмици. Дори и да ми се наложи да отида в Палермо и малко да се позабавя в съда, трябва да се върна до средата на март.
Когато малко по-късно пристигна в ергенския си апартамент в Сейнт Джеймс, Бо завари там Албингтън, който го чакаше полупиян и в компанията на две млади актриси.
— Казах им, че ще те изпратим до Доувър.
— А-а — тихо каза Бо, подаде шапката и ръкавиците си на прислужника и едва чуто попита Уилям за кореспонденцията си. После се обърна към компанията, разгледа усмихнатите лица на красивите актриси, забеляза, че Албингтън, с крака върху каса скъп коняк, отново се беше опаричил и за миг се запита дали желае компания до Доувър. — Опасявам се, че до един час трябва да тръгна — заяви той неутрално.
— И сега сме готови — весело отвърна маркизът. — Лизи досега никога не са я чукали в карета. — Той похотливо се ухили на момичето, настанило се отстрани на фотьойла му.
„Достатъчно силен довод“ — саркастично си помисли Бо.
— Искаш ли малко шампанско? — попита той младата дама, седнала отстрани на двойката, която се целуваше със страстно безразличие към останалите.
— Вече пих — закиска се тя. — Алби поръча от най-хубавите ти запаси.
— В такъв случай аз ще трябва да понаваксам — Бо прибра кореспонденцията си от подноса, който Уилям му беше подал. — Аз съм Рошфор! — Той продължи да преглежда напарфюмираните любовни послания, които пристигаха ежедневно. После вдигна поглед от познатия почерк на госпожица Гамбета, красящ лилава бележка, и доволен, че толкова скоро си тръгваше от Лондон и нежеланите й домогвания, се обърна към младата дама с гарвановочерни къдрици и прекрасна гръд: — Обичаш ли да се возиш в каляска?
Сирина заключи отвътре вратата срещу нежеланите посещения на Невил в неделя вечерта и той не се осмели да я разбие. Опасността, че би могъл да събуди сестрите или родителите си, надви над повиците на плътта. Най-после си беше тръгнал, но не и преди да й прошепне грозните и изпълнени с най-дребни подробности закани за това, което би й направил, когато най-после я хване насаме.