— Е, миличка, няма за какво да се притесняваш. В салона има достатъчно място като гледам. Само четирима човека са. Но тия лондонски богаташи и кукличките им може би ще вдигат шум. — Тя кимна по посока на една групичка добре облечени посетители. — За препоръчване е да стоиш настрани от тях. Изпиха половин каса от най-доброто ми шампанско и отсега нататък ще вдигат повече шум.
Докато разглеждаше малкия салон с изглед към морето, Сирина забеляза веселата компания, настанила се до прозорците. Двама красиви млади благородници с весело изражение елегантно се бяха излегнали и наблюдаваха драматичните жестове на две дами.
— Току-що си поръчаха и вечеря, затова бих казала, че ще оставят кукличките да ги позабавляват още малко.
— Аз мога да поседна тук в коридора — предложи Сирина.
— За бога, не, чедо. Там няма никакво отопление. Намери си местенце в ъгъла до огъня. — Фани посочи камината с жест. — Ако си седиш мирно и кротко, няма да ти объркат внимание. Богатите любовчии могат да се окажат опасни за младо момиче като тебе, ако не внимаваш. А когато Тод свърши с обслужването на изисканите господа, ще го накарам да ти донесе чаша супа и малко чай.
Съдържателката великодушно не позволи на Сирина да я засипе с благодарности. А докато изисканите млади господа с интерес слушаха от дамите последните слухове за уелския принц, Сирина се промъкна в края близо до огъня.
Само след няколко часа тя щеше да се качи на кораба, който щеше да я отведе във Флоренция, при нейните приятели семейство Кастели, в художественото училище, което винаги беше мечтала да посещава, откакто майка й беше разказала за всички известни ателиета и колекции в рождения й град. Независимо от смазващата умора и глада, тя се чувстваше удобно и беше на топло, далече от дъжда, който тъкмо беше започнал да вали, сгушена в уютно убежище за през нощта. Ако вярваше в късмета — а тя вярваше със същия комарджийски дух като баща си — би казала, че най-после щастието й се беше усмихнало.
Малко по-късно тя си изяде супата и изпи чая, докато младите господа и дамите им се угощаваха с най-хубавото говеждо и пудинг на Фани, пиеха шампанско, смееха се и се целуваха. Имаше много целувки, а младите дами дори сядаха в скута на господата от време на време. Сирина се опитваше да не гледа, но шумните им любовни игри бяха от прекалено близко разстояние, за да не им обърне внимание.
От известно време дъждът плискаше по прозорците и между целувките, хихиканията и любовните им игри започваха да се двоумят дали всички да пренощуват тук или да тръгнат за Лондон. На тъмнокосия мъжкар като че ли му беше безразлично дали ще тръгнат или ще останат. И докато целуваше дамата, сгушила се в него, той като че ли не беше там, като че ли си мислеше за други неща.
Докато топлината на огъня проникваше през уморените сетива на Сирина, очите й започнаха да се затварят и закачките на лондонската компания достигаха до съзнанието й сякаш от разстояние… Изведнъж някой изпищя и тя рязко отвори очи, но един бърз поглед й беше достатъчен да разбере, че не трябва да поглежда отново, независимо от инстинктивното си желание. Русокосото конте, много пиян и заливащ се от смях, смъкваше роклята от раменете на любовницата си и като че ли възнамеряваше да я люби, независимо че бяха на обществено място.
— Можеш да затвориш вратата, Чарли, освен ако не си в ексхибиционистко настроение — тихо каза Бо.
— Ти я затвори.
— Чарли-и — запротестира Лизи, а възражението й прерасна в хихикане, когато маркиз Албингтън облиза с език пътечката между гърдите й. После тя тихо заохка със затворени очи и вдигна ръце, за да притисне главата му до гърдите си, а усещането на устните по гърдите й очевидно я караше да отхвърля всички възражения, които може би е имала.
— Като че ли ще ни позабавляват — проточи Бо и разчисти от масата пълните чаши, които бяха най-близо до него.
— Събудете съдията! — Викът от улицата отвън се чу слабо, но миг по-късно вратата на „Пеликанът“ се отвори с трясък. Един прогизнал от дъжда мъж нахълта в осветената от свещи стая с гръмогласни крясъци „Събудете съдията!“.
— Фани, къде си, по дяволите? — изрева той, преди да надникне в салона, за да я потърси. Неуспял да я зърне, той се отдалечи и хукна към задната част на странноприемницата с викове: — Фани, убиха капитан Дарби!
Само за минути в „Пеликанът“ настъпи пълна суматоха и двайсетина мокри от бурята мъже нахълтаха в салона. Вдигната беше тревога от доковете до странноприемницата. Докато всички чакаха съдията да слезе от стаята си на горния етаж, мъртвецът беше вкаран вътре и поставен на една дълга маса до вратата. Дори и при оскъдното осветление, бруталността на престъплението беше очевидна. Главата и лицето на мъртвеца бяха кървава пихтия, обезобразени до неузнаваемост, а по размазаната плът и смазани кости се стичаше кръв по пода и образуваше все по-голяма локва.