Выбрать главу

му. След това пристъпи назад и сложи бутилката на главата си.

Шампионът се заклатушка към линията. Едва стоеше на краката си.

Примигна към чужденеца, сякаш не го виждаше ясно. Обикновено баща ми

се връщаше вечер от работа пиян. Понякога дори не успяваше да отвори

вратата и на сутринта го намирахме заспал на прага. Имах чувството, че

майка ми през цялото време е знаела къде е.

Дамад вдигна оръжието. От мястото си виждах, че се прицелва в гърдите

на чужденеца.

Последния път той бе победил шампиона. Дамад беше толкова пиян, та

реши, че е по-уместно да си отмъсти, отколкото да спечели. А един мъж е

достатъчно голяма мишена, за да бъде улучен и от пиян човек.

Докато шампионът натискаше спусъка, думите на Хасан отпреди малко

ме връхлетяха. В тази игра нямаше втори шанс. Без да мисля, се метнах

встрани и блъснах Дамад.

От сблъсъка куршумът отлетя на три крачки вляво. Алкохолът запрати

Дамад в праха, а аз се опитвах да върна равновесието си.

Тълпата избухна като буре с барут.

Знаеха, че са измамени, но, изглежда, никой не можеше да обясни точно

как. Някои крещяха, че аз и чужденецът сме се наговорили, други ревяха, че

Хасан ги е изментил. След секунда се спуснаха към събирачите на залози.

- Кучи син! - Чифт ръце се вкопчиха в ризата ми. Дамад се бе изправил на

крака и ме влачеше през площадката, краката ми се триеха в пясъка.

Понечих да се отскубна, но той ме блъсна в стената на стрелбището и изкара

въздуха от дробовете ми. После в ръката му проблесна нож. Лицето на Дамад

беше близо до моето, зъбите му бяха оголени, вонящият му дъх сякаш

изгаряше бузата ми. - Ще те разпоря от пъпа до носа и ще те оставя да

събираш вътрешностите си от земята, момче.

Чужденецът светкавично сграбчи шампиона за китката, та не успях да

видя движението. Чух обаче болезненото изпукване. Тупнах в пясъка, когато

шампионът се просна, надавайки рев, а ножът издрънча някъде встрани. От

ръката на Дамад стърчеше кост. Чужденецът грабна ножа.

- Бягай! - нареди.

В хамбара настана същински ад.

Пиян мъж залитна и събори един фенер, който се разби на пясъка сред

мазнина и пламъци.

Тръгнах към изхода, но схватката се вихреше из цялото помещение.

Нямаше да се измъкна оттам. Двамата с чужденеца стояхме с гръб към

стената. Бяха ни забравили -спорът вече дори не беше за нас. Хамбарът се

изпълваше с дим. След секунди щяхме да се задушим.

- Май не можеш да летиш! - провикна се през шумотевицата той и посочи

с глава точно над нас. Над скамейките имаше прозорец, прекалено високо, за

да го стигнем.

Усмихнах се, макар да не можеше да ме види.

- Не мога, но пък не съм много тежък.

Разбра ме съвършено ясно. Събра пръсти и направи стъпало. Прибрах

пистолета в колана си. Не бих зарязала такова добро оръжие тук.

Направих няколко крачки назад и се затичах. На третата стъпка се

покатерих върху сплетените пръсти на чужденеца и той ме издигна нагоре.

Ударих ръцете си в ръба толкова силно, че щяха да ми останат синини.

Неговите ръце бяха под мен и ме крепяха, докато се набирах на перваза.

Покривът на молитвения дом беше на няколко стъпки под мен; след секунди

се озовах върху него и почувствах нощния въздух. Умирах от желание да

побягна.

Вместо това се обърнах, намерих стабилна опора и изтеглих чужденеца на

покрива до мен.

Скочихме от молитвения дом и се строполихме на пясъка. В дървената

стена до главата ми се заби куршум.

- Добре, Бандите -'пое си дъх чужденецът. - Сега накъде?

Сега накъде? - попита ме той в града, в който небето миришеше на дим, а

огненият хаос просветваше в мрака.

Трябваше да се върна в къщата на чичо. Трябваше да се отърва от

спътника си. Веднъж малката ми братовчедка Насима изяде боя, защото

донесе вкъщи мишка, която бе намерила до училището. Можех да

предположа какво ще се случи с мен, ако доведа бродещ чужденец. А дори не

бях помисляла какво ще направи чужденецът, ако разбере, че съм момиче.

- Ще се оправя.

Той погледна през рамо.

- Бързаш ли за някъде?

Вече отстъпвах назад и оглеждах бара, при който оставих Блу, молейки се

кобилата да е още там.

- Благодаря ти за всичко - помъчих се да се усмихна, макар той да не

можеше да ме види. - Трябва да ида в един бар и да проверя там ли е един