кон.
Побягнах, преди да успее да отговори.
Глава 3
Ставай, безполезнице, и отивай в магазина, иначе днес няма да ядеш! -
Одеялото ми бе грубо издърпано. Изстенах и затворих очи, за да се скрия от
слънчевата светлина и лицето на леля. - А и утре няма да ядеш!
Преброих стъпките й, докато излизаше. Десет стъпки и вече беше в
кухнята. Разтворих клепачи. Колко бях спала? Може би няколко часа.
Нуждаех се повече от сън, отколкото от храна. Ала ярката светлина на
изгрева влизаше през прозореца и призивите за молитва започваха.
Извъртях се от постелката на дървения под и покрих главата си с
одеялото, докато търсех дрехи. Шестте братовчедки, с които делях тясната
стая, свистяха около мен. Малката Насима изпъна гръб, след което се просна
обратно и захапа крайчето на одеялото си.
Дъските на пода почти не се виждаха между постелките ни. Стаята
приличаше на бойно поле - навсякъде бяха пръснати дрехи, подобно на
паднали тела, а учебните принадлежности, иглите за кърпене и книгите бяха
разпилени като шрапнели. Подът бе чист само в ъгъла на Олиа. Тя дори се бе
опитала да провеси одеяло от тавана, за да се отдели от сестрите си. Беше
трудно да свикна с тази стая.
В къщата на баща ми имаше само две стаи. Стаята, в която спяха с майка
ми, и една голяма, където се хранехме и спях аз почти шестнайсет години.
Тази стая вече не съществуваше, както и останалата част от къщата, в която
израснах.
Отне ми известно време, докато открия синия си халат, натикан на топка
под черджето ми. Беше смачкан, та се опитах да изгладя ръбовете с ръце,
преди да го навлека над простата кафява рокля, която носех.
Шира въздъхна във възглавницата си.
- Ще спреш ли да тропаш като умираща коза? Опитваме се да спим.
В ъгъла Олиа се зави с одеялото презглава.
Намерих един ботуш, вдигнах го възможно най-високо и го пуснах.
Изтропа силно на земята. Шира се сепна. Тя беше единствената от
братовчедките ми, която ми бе кръвна роднина. Останалите бяха дъщери на
другите жени на чичо. Леля Фара бе родила на мъжа си три момчета и накрая
Шира.
Тя се усмихна превзето с премрежен поглед.
- Изглеждаш ужасно, братовчедке. Не спа ли добре? -Пръстите ми се
преплитаха в пояса, който връзвах на кръста си. Шира се ухили самодоволно.
- Изглежда, доста си се въртяла насън.
Устоях на импулса да запретна ръкави над насинения си лакът. Разбира
се, Шира бе усетила, че съм се измъкнала. Спеше на две крачки от мен.
Не че би могла да разбере къде съм ходила. Но това нямаше да я спре да
ме издаде, ако можеше да спечели нещо, дори само удоволствието да види
как ме пребиват.
- Ами как да спя? - Отново се заех да завържа пояса си. - Знаеш ли колко
силно хъркаш?
Олиа изсумтя под одеялото си.
- Видя ли, казах ти - отвърна тя на своята полусестра.
Понякога почти харесвах следващата си най-малка братовчедка.
Разбирахме се добре, преди да заживея в къщата на чичо и преди леля Фара
да превърне омразата към мен в домашно правило.
- Макар че снощи може да не си била ти - подхвърлих на Шира. -
Струпаните одеяла не хъркат.
Заварих леглото на Шира празно като моето, когато се промъкнах през
прозореца предната нощ, след като използвах малко от безценната ни вода,
за да махна миризмата на дим и барут от тялото си. Съдейки по слабия
аромат на сладникави масла, който се носеше от Шира, предположих, че е
била с Фазим. Сигурно й е казал, че ще отиде до стрелбището и ще се върне
богат.
Опитах да не се усмихвам при мисълта за това как го изхвърлят от
състезанието. Дори не бях сигурна, че е успял да се измъкне жив.
Бяхме в патово положение. Аз нямаше да я разкрия, стига и тя да не го
направеше. След малко Шира се просна отново на леглото и взе да разресва
косата си, без да поглежда към мен.
Прекарах пръсти през собствената си рошава коса, докато се отправях
към кухнята. Братовчедите ми вече се мотаеха насам-натам, преди да
тръгнат за работа, и си крещяха на фона на молитвените камбани. Никой от
работещите във фабриката нямаше време за молитви, освен в свещени дни.
Плъзнах се край братовчед си Джираз. Беше облякъл наполовина униформата
си, а другата висеше, завързана на кръста му. Почесваше зарастващата
рана от изгаряне на гърдите си. Бе я получил преди няколко месеца, когато