къща в Последната страна, но това невинаги спираше съществата,
промъкващи се тук нощем. В пустинята се научаваш да се оглеждаш за
духове в сенките. Имаше хиляди видове духове. Високи и безлики крадци на
кожи, които поглъщаха плътта на човек и приемаха формата му, за да
изядат и семейството му. Малки кожести кошмари, които впиваха зъби в
гърдите на спящите хора и се хранеха със страховете им, докато изсмучеха
душата им.
Само желязото можеше да ги задържи навън. Единствено то бе способно
да ги убие. Криеха се от слънчевата светлина, но онова, което можеше да
свърши работа, бе куршум в черепа или острие в ребрата. Желязото
превръщаше безсмъртните твари в смъртни. Безсилни. Точно така
Разрушителката на светове бе успяла да убие появилите се Първи създания.
По същия начин хората бяха убили духовете на Разрушителката на светове.
Нямаше толкова духове, както някога. От десетина години не беше се
случвало дух да убие човек в околността. Но от време на време някое хитро
създание се вмъкваше през забравена дупка в желязото, скриваше се в нечия
къща и в крайна сметка получаваше куршум в главата за причинените беди.
След като се уверих, че магазинът е празен като бутилка на пияница,
отворих вратата, за да поканя последния ветрец, след което захвърлих на
тезгяха остатъка от спестените си пари. Бяха общо шест фузи и три лузи, без
значение колко пъти ги преброих. Нямаше да ми стигнат да се измъкна от
Дъстуок, камо ли да стигна до Изман. Дори да откраднех парите от касата в
магазина, пак нямаше да ми стигнат.
Нуждаех се от нов план. При това скоро.
Железният звънец на вратата издрънча и ме предупреди точно навреме,
за да скрия жалката си колекция от монети, преди да влезе Пама Ал’Ямин,
следвана от трите си момчета.
Денят се влачеше с мудността на пустинен следобед, докато се опитвах да
измисля начин да избягам от Дъстуок. Късно след пладне брадичката ми вече
се опираше на гърдите, тъй като жегата правеше всичко по силите си, за да
ме приспи.
Изведнъж дочух тропот на копита, вдигнах глава и видях как наблизо
минава група войници. Станах с пресъхнала уста. Тамид каза, че армията е
дошла, за да се разправи с Дедшот. Какво тогава правеха тук? Ами ако някой
им е казал за Синеокия бандит и ги е упътил към единственото момиче в
пустинята, което съответства на описанието?
Нечий силует се вмъкна в магазина със скоростта на сянка и се настани
точно между вратата и прозореца, където нямах видимост. Протегнах ръка
към прибраната под тезгяха пушка на леля Фара. Но мъжът не се приближи
към мен. Застана така неподвижно, че се почудих дали изобщо диша. Още
един ездач препусна край магазина, без да поглежда към сградата.
Изчаках да се отдалечи и казах:
- Чудесен ден за укриване.
Той се завъртя. Зле увитата му шийма се смъкна от лицето му и аз го
видях ясно на следобедната светлина, промъкваща се през прозореца.
Сърцето ми подскочи. Чужденецът.
Наложих си да изглеждам спокойна. Той се усмихна леко, но в стойката му
все още се усещаше напрежение.
- Просто исках да се скрия от слънцето.
Гласът му бе спокоен и уверен. Чужденецът с нищо не показа, че ме е
разпознал, и неочаквано почувствах нотка разочарование.
- Градът е малък. Рано или късно, ще дойдат да огледат и тук. Едва ли ще
им отнеме много време. - Навън изтрополи друг кон. Спря пред магазина и
войникът на него извика нещо. Появиха се още два коня. Челюстта на
чужденеца потръпна. Ножът в ръката му беше същият, който взе от Дамад
миналата вечер. Когато ме спаси, а аз го оставих да се оправя сам. - Не е
лошо да си намериш по-добро скривалище.
Той ме изгледа въпросително, без да спира да върти дръжката на ножа
между пръстите си.
Отстъпих назад и кимнах към отвора под тезгяха. Войникът слизаше от
коня. Чужденецът използва секундата, в която преследвачът му беше с гръб,
и се стрелна през малкото пространство между вратата и тезгяха.
Прескочи тезгяха и се озова толкова близо до мен, че усетих рамото му до
моето. После се сви долу. Бързо се наместих и застанах точно зад тезгяха,
секунда преди да влязат войниците. Първият остана за момент на прага,
оглеждайки всеки ъгъл на мъничкия магазин, а другите двама го пазеха от
двете страни. После изгледа изпитателно.