майка ми просто е била по-умна от Далала. Омъжила се е за Хиза точно
навреме, та да успее да се престори, че детето й е от него, а не от
чуждоземен войник, който я е спипал насаме и я е насилил в тъмна пустинна
нощ. А когато осъзнах истината за спорния цвят на очите си, вече беше
прекалено късно да настоявам, че не съм дъщеря на Хиза.
Изглежда, майката на мършавия войник бе умна като моята, но не
толкова, че да го задържи далеч от армията. Явно съпругът й е искал да се
отърве от момчето. Затова той бе надянал униформата прекалено млад,
прекалено недохранен и прекалено дързък, за да оцелее дълго.
Когато очите ни се срещнаха, пустинната жега внезапно стана
непоносима. Стените на магазина сякаш се приближиха още повече,
въздухът се сгъсти. Струйка пот се стичаше по врата ми.
- Точно така, Нуршам.
Думите на командира рязко насочиха вниманието ми към него. Той отново
придърпа нервно ръкава си. После направи знак към двамата войници и
въздъхна. По-възрастният се наведе към по-младия, прошепна му нещо,
стисна го здраво за лакътя и го поведе навън. Беше странно да видя войник
да се държи така с друг войник.
Но нямах време да го обмисля. Защото в този момент осъзнах, че съм сама
с командира. И с чужденеца, когото укривах. И ми хрумна, че може би той
просто е искал да се отърве от нежелани свидетели. Докоснах пушката под
тезгяха.
Командирът опря длани на раменете ми и се взря в очите ми.
- Този мъж е опасен. Той е наемник, интересуват го само парите. А в
момента се води война - каза, сякаш си мислеше, че е възможно да живея
шестнайсет години в пустинята и да не забележа галанските войници. -
Мираджи има повече врагове, отколкото си мислиш. И всеки от тях може да
го е наел. Ако му изнася, ще пререже гърлото на младо момиче. Първо обаче
ще й стори и други неща, ако ме разбираш. - Върнах в съзнанието си спомена
от миналата нощ за непознатия, който застана пред пистолета, за да спаси
невинно дете. - Ако го видиш, по-добре кажи веднага на баща си.
Намръщих се, сякаш съм объркана.
- Нямам баща.
- Тогава на съпруга си.
Той се отдръпна от мен и приглади ръкавите си.
- И съпруг нямам - правех се все така на глупава. - Но мога да кажа на
чичо, ако това ще свърши работа.
Командирът кимна, видимо доволен, че просто съм тъпа като чувал с
камъни, а не лъжкиня. Наблюдавах, докато той крачеше към вратата.
Ала така и не се бях научила да държа устата си затворена.
- Сър... Командире! - извиках след него. Сведох поглед като достопочтено
момиче в присъствието на офицер. С наведена глава се взирах право в очите
на чужденеца. Нещо премина през лицето му и за секунда се почудих дали ме
е разпознал. - Ами... престъпника, за какво го преследвате?
Командирът спря на прага.
- За предателство.
Вдигнах въпросително вежди, като все така гледах чужденеца. Той ми
намигна изпод тезгяха и не се сдържах да не се усмихна.
- Ами добре, ще се оглеждам за него, сър.
Изчаках, докато тропотът от коня на командира заглъхне в далечината,
след което дръпнах чужденеца и го вдигнах на крака.
- Измяна?
- Добра лъжкиня си. - По лицето му се прокрадна лека усмивка. - За
момиче, което не лъже.
- Доста съм се упражнявала.
Пръстите му докосваха китката ми. Дръпнах ръката си и вдигнах поглед.
Тогава зърнах червеното петно на бялата му дреха.
- Обърни се - наредих и рязко си поех дъх през зъби. Целият му гръб бе
обагрен в червено. - Не искам да те притеснявам - опитвах се да говоря
възможно най-спокойно, - но забелязал ли си, че си ранен?
- О. - Вгледах се по-внимателно в него и видях, че се държи за тезгяха, за
да не падне. - Почти бях забравил за това.
Глава 4
Седнахме на пода зад тезгяха, за да може чужденецът да се скрие, ако
някой влезе. Кръвта беше почти засъхнала, но ризата бе залепнала за кожата
му. Наложи се да я разрежа с ножа му. Раменете му бяха широки и
мускулести, издигаха се и спадаха, докато аз отлепвах съсипания плат. Бях
толкова близо, че усетих миризмата на дим по кожата му от вчерашния огън.
Взех бутилка алкохол от рафта. Чужденецът седеше неподвижно, докато
напоих чисто парче от ризата му и започнах да бърша тялото му. Имахме