много повече алкохол, отколкото вода.
- Не е редно да ми помагаш - каза след малко той. - Не чу ли честния
командир Нагуиб? Аз съм опасен.
Изсумтях.
- Ами той също. - Само толкова успях да кажа, без да разкрия, че
Синеокият бандит му дължи услуга. - Освен това - стрелнах ръка нагоре -
ножът е у мен.
Той замръзна, като усети острието върху бузата си. Косъмчетата на врата
му настръхнаха. После се засмя.
- Както и ти. - Когато проговори, кожата му се потърка в ръба на острието,
като прекалено опасно бръснене. -Няма да те нараня.
- Знам.
Постарах се да прозвучи като предупреждение. Отново се съсредоточих в
рамото му и пъхнах върха на острието в кожата му. Мускулите му се свиха,
но той не изстена.
Докато се опитвах да стигна куршума, забелязах татуировката на гърба
му. Плъзнах пръсти по очертанията. Мускулите му се напрегнаха и по ръката
ми полазиха тръпки.
- Чайка е - каза и мастилената птица се раздвижи под пръстите ми. - Така
се наричаше първият кораб, на който работех. Черната чайка. Тогава ми се
стори, че идеята е страхотна.
- Какво си правил на кораб?
- Плавах.
Почувствах как под пръстите ми се натрупва безпокойство. Чужденецът
въздъхна, от което птицата сякаш полетя. Отдръпнах ръка и усетих как той
се отпуска.
- Мисля, че куршумът не е разкъсал някой от раменните ти мускули -
отбелязах аз и продължих работата с ножа. - Стой неподвижно. - Подпрях
лакти на тялото му. На другото му рамо имаше татуировка на компас, която
се издигаше и спускаше, докато той дишаше учестено. Куршумът тупна на
земята и кръвта бликна. Бързо притиснах отгоре съсипаната му дреха. -
Нуждаеш се от шевове.
- Ще се оправя.
- Може би, но ще е по-добре, ако зашия раната.
Засмя се, но смехът му не беше ведър.
- Значи имаш медицински познания?
- Не - отвърнах аз и притиснах подгизналия от алкохол парцал към гърба
му по-силно, отколкото бе необходимо. Грабнах от рафта игла и макара с
грозен жълт конец. - Но всеки, който живее по тези места, се е сблъсквал с
няколко десетки простреляни хора.
- Смятах, че в града не живеят повече от няколко десетки души.
- Именно - отвърнах аз и макар да не виждах лицето му, бях сигурна, че се
усмихва. Той впи пръсти в пода, когато иглата се плъзна през кожата му. Не
успях да се въздържа, просто ме сърбеше да попитам: - Та как извърши
предателство срещу султана, щом дори не си от Миражди?
- Роден съм тук - отвърна след малко.
Знаеше, че не попитах това. Какво предателство би извършил един
наемник? Въпросът бе на върха на езика ми, но казах само:
- Не ти личи.
- Не тук. В Изман. - Споменаването на столицата ми напомни колко близо
бях снощи до възможността да се измъкна. - Но майка ми беше от друга
страна, наречена Ксича. Там прекарах по-голямата част от живота си.
- Що за страна е Ксича?
Той замълча и аз реших, че няма да ми отговори.
- Предполагам, че никога не си виждала дъждовна буря - започна той, -
така че не познаваш тежкия въздух, който се впива в кожата ти и плъзва
пръсти под дрехите ти. - Погледнах собствените си пръсти, докосващи голия
му гръб. - Въздухът в Ксича е такъв непрекъснато. Всичко там е зелено и
живо, както всичко тук е сухо и мъртво. Бамбукът расте толкова бързо, че
някой ден корените му може да разрушат основите на къщите. Дори в града.
Сякаш се опитва да си върне земята, която сме му отнели. Толкова е горещо,
че жените се разхождат с хартиени ветрила - така пъстроцветни, че и
духовете биха им завидели. Охлаждахме се, като скачахме с дрехи в морето,
опитвайки се да не се блъснем в минаващите кораби. Кораби от целия свят.
Албишки кораби с изваяни по тях голи русалки, свески кораби, построени
така, че да издържат на студ. И ксичански кораби, приличащи на дракони,
издялани от цяло дърво. Някои дървета в Ксича са по-високи от кулите в
Изман.
- Предполагам, че няма да ми кажеш какво правиш тук - отбелязах аз.
- Ами не - отвърна той. Потръпваше всеки път, когато иглата преминеше
през кожата му. - Предполагам, че няма да ми кажеш защо излъга нашия
приятел, командира Нагуиб Ал’Оман?
- Ами не. - Иглата застина в кожата му. - Нагуиб Ал’Оман? - И двете имена
се срещаха често, но все пак. -Той е синът на султана, нали?
- Откъде знаеш?
Наведе леко глава. И си пое дълбоко дъх, когато направих последния шев.