- Всеки знае историята за Въстаналия принц. И за другите принцове,
участвали в султимските изпитания.
Когато султан Оман бил отскоро на трона, една от най-хубавите му
съпруги му родила син на име Ахмед -силно и умно момче. Дори когато
харемът на султана се разраствал и многобройните му съпруги раждали пак
синове, Ахмед си оставал негов любимец. Три години по-късно същата
съпруга родила момиче - но не бебе, а чудовище - получовек, полуджин, с
люспи вместо кожа, нокти вместо пръсти и рогата лилава глава. Като
разбрал, че жената му е изневерила с безсмъртен джин, султанът я пребил до
смърт. Същата нощ чудовищното дете и Ахмед изчезнали.
Четиринайсет години по-късно настъпил денят на изпитанията. С тях се
избирал султимът - наследникът на трона, от самото основаване на
Мираджи. Според традицията дванадесетима най-възрастни принцове
трябвало да се преборят за короната.
Случи се преди година. Майка ми бе още жива. И когато новината за
изпитанията стигна до Дъстуок, дори мъжете, които твърдяха, че хазартът е
грях, започнаха да залагат за това кой от младите принцове ще спечели
трона.
В деня на състезанието дванайсетте синове се подредили пред тълпата, а
най-отпред застанал тринайсети мъж. Когато свалил качулката си, изглеждал
досущ като султан Оман и никой не можел да оспори твърдението му, че е
завърналият се принц Ахмед. Въпреки съмненията около изненадващото му
завръщане, традицията трябвало да бъде спазена. Принц Ахмед щял да се
състезава, а най-младият от дванайсетте принцове бил изключен от
съревнованието. Този принц се наричал Нагуиб. Зная името, тъй като по
време на залаганията за победителя в султимските изпитания, преди да
научим новините за Въстаналия принц, всички смятаха, че Нагуиб ще бъде
убит пръв. Завръщайки се, блудният брат на Нагуиб вероятно бе спасил
живота му.
Ахмед победил другите единайсет принцове в изпитанието за ума -
огромен лабиринт с множество капани, построен край двореца, и
изпитанието за мъдростта -гатанка, съставена от най-мъдрите съветници на
султана. Когато дошло време за изпитанието на силата, което включвало
двубои, Ахмед спечелил всяка битка и така останали само той и Кадир -
първородният син на султана. Били се цял ден и накрая Кадир се предал.
Вместо да екзекутира най-големия си брат, Ахмед пощадил живота му.
Загърбил го и се обърнал към султана, за да получи титлата султим. Тогава
Кадир вдигнал меч срещу брат си. В този момент сестрата на Ахмед,
чудовищната дъщеря на джина, излязла от тълпата, захвърлила човешката
си маскировка и използвала свръхестествените си сили, които наследила от
баща си, за да отбие удара на Кадир. Разгневен от тази намеса, султанът
обявил Кадир за султим и наредил Ахмед да бъде убит. Ала младият принц
избягал в пустинята с последователите си и чудовищната си сестра, за да
организира бунт срещу владетеля. Нова зора, нова пустиня.
Завързах конеца и изрязах остатъка с ножа.
Чужденецът се извърна към мен и за първи път видях голите му гърди.
Внезапно почувствах, че трябва да отместя поглед. Което беше глупаво, тъй
като бях израснала в пустинята и бях виждала без риза всички мъже, които
познавах. Ала този мъж ми бе непознат. И обикновено не се заглеждах в
мускулите на ръцете им, нито в издигането и спадането на стомасите им,
нито в татуировката с форма на слънце върху гърдите им.
Той се взираше в мен на бързо залязващата светлина.
- Дори не знам името ти - промълви.
- И аз не знам твоето.
Вдигнах поглед и пригладих назад косата си с кокалчетата на ръцете си,
за да не я изцапам с кръв. Затърках длани в един от парцалите, който все
още бе напоен с алкохол.
- Джин. - Снощи ми каза фалшиво име, макар да не го знаеше. Питах се
дали и сега е така. Не бях чувала подобно име.
- Сигурен ли си? - настоях аз.
- В името си?
Устата му се изви, раздвижи раненото си рамо и разкри кожата на
стомаха си. Над колана му видях очертанията на друга татуировка.
Изведнъж ми се прииска да разбера каква е. От мисълта вратът ми
почервеня.
- Да.
- Относително.
Погледнах лицето му.
- Сигурен ли си, че не ме лъжеш?
Усмивката му се разшири.
- Лъжата е грях, не знаеш ли?
- И аз така съм чувала.
Очите му шареха из лицето ми по начин, който ме притесняваше.