щяха да са покрити с пясък трупове.
Дедшот обаче кипеше от живот.
Никой не ми обърна внимание, докато се вмъквах в хамбара. На
стрелбището вече беше се събрала тълпа. От тавана висяха големи газови
лампи, чиято светлина придаваше на лицата на зяпачите мазен блясък.
Мършави деца нагласяха мишени и избягваха ударите на едър мъж, който
им крещеше да побързат. Изглеждаха сираци. Вероятно деца, чиито бащи са
работели в старата фабрика за оръжия в покрайнините на Дъстуок, преди да
бъдат разкъсани на парчета при някоя трудова злополука. Или са отишли на
работа пияни и са се взривили погрешка. Работата с барут не беше
безопасна.
Така се бях зазяпала, че едва не се блъснах в гигантския мъж пред
вратата.
- Отпред или отзад? - попита той. Ръцете му бяха безгрижно отпуснати
върху ятагана на едното му бедро и пистолета на другото.
- Какво? - В последния момент се сетих да преправя гласа си. Цяла
седмица се упражнявах да имитирам приятеля си Тамид, но все още говорех
по-скоро като момче, отколкото като мъж. Изглежда, едрият наемник на
вратата не прояви интерес.
- Струва три фузи, ако си отзад, пет, ако стоиш отпред. Наддаванията
започват от десет.
- А колко струва, ако стоиш по средата?
По дяволите. Не исках да кажа това. Леля Фара от години се опитваше да
избие с плесници некултурните ми привички, но методите й нямаха успех.
Имах чувството,
че ако този мъж опита същото, ще ме заболи повече.
Но той просто се намръщи, сякаш помисли, че не съм в ред.
- Отпред или отзад. Няма среда, момче.
- Не съм дошъл да гледам - отговорих, преди да съм си изпуснала нервите.
- Дошъл съм да стрелям.
- Защо тогава губиш времето ми? Иди при Хасан.
Блъсна ме към грамаден мъж с издут яркочервен панталон и черна брада,
пригладена към брадичката му, който стоеше зад ниска маса. Върху нея бяха
струпани монети и подскачаха, докато той потропваше с пръсти.
Поех си дъх зад шиймата и се опитах да изглеждам така, сякаш стомахът
ми няма да изхвръкне през устата.
- Колко струва участието?
Белегът на устната на Хасан придаваше на лицето му подигравателно
изражение.
- Петдесет фузи.
Петдесет? Това беше почти всичко, което имах. Всичко, което успях да
събера през последната година, за да избягам в Изман, столицата на
Мираджи. За да се измъкна далеч оттук.
Макар да бях навела глава и лицето ми да бе прикрито, Хасан забеляза
колебанието ми. Вече насочваше вниманието си към друг, сякаш беше
преценил, че ще си тръгна.
Това ме убеди. Захвърлих на масата дрънчаща купчина лузи и полулузи,
които събирах една по една от година насам. Леля Фара често казваше, че
постоянно върша глупости само за да докажа, че някой друг греши. Може би
имаше право.
Хасан огледа парите скептично, но когато ги преброи със скоростта на
професионален обирджия, не можа да отрече, че сумата е точна. За момент
удовлетворението успокои разклатените ми нерви.
Побутна към мен парче дърво, което висеше като медальон от широка
въжена примка. На него с черно бе изписано числото двадесет и седем.
- Имаш ли опит с оръжията, двайсет и седем? - попита Хасан, докато аз
надявах примката през главата си. Дървото се удари в дрехите, с които бях
притиснала гърдите си, за да изглеждат плоски.
- Донякъде - подсигурих се аз.
В Дъстуок, че и в цялата Последна страна, изпитвахме недостиг от какво
ли не - храна, вода, дрехи. Само две неща имахме в изобилие - пясък и
пистолети.
Хасан изпръхтя.
- Дано поне знаеш, че ръцете ти не трябва да треперят.
Притиснах ръце към тялото си, за да ги укротя, и поех към стрелбището.
Ако не успеех да задържа оръжието спокойно, нямаше да има значение, че се
научих да стрелям, преди да се науча да чета. Наредих се на опашката до
мъж със заводска униформа, целият кожа и кости. От другата ми страна
застана друг мъж, на чийто врат висеше табелка с числото двадесет и осем.
Местата около нас се запълниха. Отговорниците за залозите крещяха
номера и суми. Прецених, че едва ли някой би заложил на мен. Никой
здравомислещ човек не би заложил на кльощаво момче, което дори няма
куража да свали шиймата от лицето си. Може би щях да спечеля на някой
пияница значителна сума, като докажа, че здравомислещите грешат.
- Добър вечер, господа! - разнесе се над тълпата гласът на Хасан и в залата