с железни ръкавици, за да покорят и пленят бураки. Момичетата превръщали
създанията от пясък и вятър в плът и кръв и после мъжете ги откарвали за
продан в големите градове. Тогава султанът построил фабриката. Пясъкът се
изпълнил с железен прах. Вкусът му се чувствал дори във водата. Бураките
почти изчезнали, шатрите се превърнали в къщи, а търговците на коне - в
работници.
Желязото може да задържи Първо създание. Или да го убие, както може да
убие дух. Да го направи смъртно. Но само ние сме били способни да го
превърнем в плът и кръв.
Тамид беше прочел в някакъв свещен текст, че сред Първите създания
няма жени. Защото не се нуждаели от синове. Живеели вечно за разлика от
смъртните същества. Нямали потребност от нас.
Но ако знанието било сила, то непознатото било най-голямата слабост на
безсмъртните твари. Всички сме чували приказките. За джинове, които се
влюбват в достойни принцеси и изпълняват всичките им желания. Красиви
момичета, които прилъгват кошмарите право към наточените остриета на
мъжете. Смели дъщери на търговци, които пленявали бураки и яздели на
гърба им до края на земята.
Били привлечени от нас, но и уязвими от нас. Ние сме били способни да ги
превърнем в плът и кръв.
Хората вече се струпваха по верандите, в очите им трептеше неспокойно
вълнение. Идването на бураки означаваше или много пари за този, който
успее да го улови, или. много кръв. Или и двете.
Буракито изникна в края на града.
Някой изпищя. Чу се трясък на врати. Повечето хора се наведоха,
опитвайки се да огледат създанието по-добре. Стоях на прага на магазина и
проточвах врат като всички останали.
Съществото се бореше пламенно.
За секунда приличаше на смъртен кон. В следващата бе чист пясък.
Менеше се от яркозлатисто в опасно червено, огън и слънце в откритата
пустиня. Напрегнат трепет, произлизащ от кръвта на безбройните ми
пустинни предци, премина през мен. Фабриката бе променила обичаите ни.
Вече не бяхме пустинни племена, които пленяват бураки. Но все още
изпълвахме пустинята с железни капани. Когато някой от тях беше
задействан, всички знаеха какво да правят.
Звънът на вериги ме накара да се съсредоточа. Младата вдовица Саира
закачаше единия край на веригата под кутия заатар до прозореца, а
Светият баща закрепваше другия за молитвения дом. Половината град
хвърляше железен прах през прозорците - във всяка къща имаше запаси в
случай на неочаквано нападение от пустинни духове. Железният прах се
смеси с пясъка и въздуха и така градът се превърна в затвор за Първо
създание.
Буракито изрева. Мъжете го обкръжиха с железни пръти, като му пречеха
да се потопи отново в пясъка. Съществото стовари копита върху учителката
Муса Ал’Фади. Последва звук от сблъсък между копито и череп. Пясъкът се
обагри с кръв.
Земята стана златиста и червена като кожата на Първо същество.
Чичо Асид прободе буракито с острия връх на металния прът. Буракито се
дръпна назад, раната се превърна в плът толкова бързо, колкото и прокърви.
Точно колкото бе необходимо мъжете и всички останали да успеят да се
отдръпнат зад железните вериги. Бяха си свършили работата.
Мъжете дружно докараха съществото в града. Но оттук насетне всяка
жена трябваше да действа сама. Ако някоя заловеше буракито и успееше с
хитрост да го задържи толкова дълго, че да го затвори в смъртната му форма,
то й принадлежеше на нея, по-точно на съпруга или баща й. Или, в моя
случай, на чичо ми. И парите от продажбата също щяха да са негови.
Не че имах намерение да им преотстъпя съществото, ако успеех да го
уловя. Адски се нуждаех от нов изход оттук. Е, намерих го. Оставаше само да
го хвана.
Другите жени пристъпиха към железните окови. Езикът на вдовицата
Саира се подаваше между напуканите й устни. Дори Шира бе излязла от
къщата на чичо. Изглежда, се молеше, обви пръсти около веригата. Сърцето
ми туптеше из цялото ми тяло - усещах го в стомаха, в гърлото, навсякъде,
освен там, където трябваше да бъде.
Две крачки и се озовах до желязната верига. Това беше моят шанс. Моят
изход оттук.
- Амани! - извика ме Тамид.
Обърнах се да отговоря. Пред очите ми се мярна розов халат. Леля Фара
изджавка името на Шира, а братовчедка ми се плъзна под веригата към