После избухнах в смях.
Не можах да се спра. Фазим изглеждаше толкова доволен от себе си.
Сякаш наистина бе очаквал да се съглася.
- Залей ме с лилаво и ме наречи джин, ако това не е най-тъпото нещо,
което чувам днес.
Отметнах окървавен кичур коса от лицето си.
Усмивката не слизаше от лицето му.
- Знаеш ли, имаш много красиви очи. Снощи в Дедшот видях още един с
такива очи. Наричаха го Синеокия бандит. Замислих се, че в пустинята няма
много хора с подобни очи.
Сега ли точно намери да става по-умен?
- Казваш, че имам отдавна загубен брат?
- Знаеш какво казвам, Амани. - Пристъпи към мен и аз едва се сдържах да
не отстъпя назад. Само на няколко метра вълнението от залавянето на
буракито все още кипеше, но на мен ми се струваше, че светът наоколо е
изчезнал и сме останали само Фазим и аз. - И ще се омъжиш за мен, та да не
разберат и другите.
- И после какво? - Стрелнах очи към отвора между двете къщи. За миг
забелязах пъстроцветен халат - някой притичваше наблизо. Пожелах си
следващият човек да погледне към нас. - Ще ми кажеш, че си влюбен в мен и
всички тези месеци с Шира са били просто уловка, докато чакаш траурът ми
да приключи?
Фазим засия. Сякаш бе чакал да го попитам.
- Ами преди да хванеш буракито, Шира беше най-добрата ми възможност
да забогатея в този град.
- И ще забогатееш още повече, след като чичо продаде буракито.
Затова ли Шира се бе хвърлила към звяра? За да спечели с пари любовта
на този идиот?
- Виж, обмислил съм всичко. - Потупа главата си. Изглеждаше глуповато в
опитите си да се направи на най-умния мъж на света. - Ако се оженя за
Шира, ще получа малка част от парите, разбира се. Но тъй като ти го хвана,
ако се омъжиш, буракито няма да принадлежи на чичо ти.
Щеше да принадлежи на съпруга ми.
Проклет да е. Не беше умен, но беше прав. И по-лошо - бе сериозен. Това
беше моментът, от който се опитвах да се измъкна, но не чичо нанесе удара.
Гневът избухна в мен и изпепели страха ми.
- По-скоро бих се застреляла.
„И по-скоро бих застреляла теб.”
- Няма да ти се наложи. - Все още се усмихваше. Зъбите му изглеждаха
прекалено големи за красивото му лице. - Армията ще го стори вместо теб,
след като им кажа, че си била с чужденеца, когото издирват. - Обходи с
поглед тялото ми от главата до петите. - Разбира се, първо ще те измъчват.
Усмихнах се чаровно, вместо да му избия зъбите.
- Мисля, че е по-добре, отколкото цял живот да бъда твоя съпруга.
Фазим стовари ръка в стената зад главата ми и в миг прогони
остроумието ми.
- Нали знаеш, че изобщо не е необходимо да се венчая за теб? - Гласът му
беше тих, усмивката му все така сияеше на лицето му. - Мога да те направя
недостойна. Тогава няма да имаш избор. Или ще се омъжиш за мен, или ще
увиснеш на въжето. Ако приличаш на мамчето си, значи вратът ти ще стои
добре на бесилото.
Прекара свободната си ръка по гърлото ми. Бях способна да надвия
абсолютно всеки мъж в пустинята, ако имах пистолет. Но сега бях
невъоръжена и беззащитна.
- Фазим! - Гласът на Шира ме спаси. - Какво правиш?
Фазим се отдръпна; зад гърба му видях Шира, която стоеше между двете
къщи. Устните й бяха свити по начин, който помнех от детството ни -
братовчедка ми винаги правеше така, когато се опитваше да не заплаче.
Отдръпнах се от Фазим и поех към улицата. Забавих ход, когато минавах
край Шира. Помислих, че може да ме спре, да изпъне ръка и да поиска да й
обясня защо ме е заварила в подобно положение с любимия й. Но в последния
момент тя отстъпи встрани с наведена глава. Хукнах към къщи.
Трябваше да напусна. Фазим беше прекадено тъп, че да блъфира. Щеше
да отиде при войниците и да им каже, че познавам предателя. Нямаше да
умолявам Джин. Щях да го накарам да ме вземе със себе си.
Събрах от посипания с вещи под в спалнята всичко, което реших, че е мое,
както и няколко неща, които със сигурност не бяха мои.
Спрях на прага на стаята и се заслушах за звуци, които да ми подскажат,
че не съм първата, върнала се след зрелището с буракито. Когато се убедих,
че няма опасност, продължих по коридора. Дъските скърцаха под ботушите
ми. Молех се това да е последният път, в който стъпвам в този дом. Нахълтах
в стаята на момчетата - беше по-разхвърляна дори от нашата, навсякъде
имаше купчини дрехи. Грабнах блуза, която не изглеждаше по-мръсна от