Прицели се в здравия крак на Тамид.
- Не! - Писъкът ме разтресе.
- Кажи ми истината. И говори бързо. Къде е той?
- Не знам! - Той отново насочи оръжието. Майката на Тамид изпищя. - Не!
Не! Не знам къде е. Беше тук. Дойде тук. После си тръгна.
- Кога?
Командирът се хвърли бясно към мен, къкрещият му гняв се подаде иззад
маската на хладнокръвие.
- По здрач. Преди няколко часа.
- Къде отиде?
- Не знам! - изревах аз.
Пистолетът ме удари с все сила по главата. Очите ми се изцапаха с кръв.
За кратко виждах само светлина и червени петна, после зрението ми се
проясни и различих фенерите, висящи над мен.
- Къде е той? - попита командирът.
- Не знам - повторих, защото вече разполагах единствено с истината,
колкото и нищожна да беше тя.
- Следващият куршум може да не е насочен към крака му.
- Не лъжа! Той не ми каза къде отива. Защо да ми каже? - вече крещях.
- Накъде тръгна?
- Не знам!
- Нали знаеш, че лъжата е грях.
Пистолетът притискаше бузата ми, усещах горещия метал по кожата си.
После светът избухна в звук и светлина.
Звънене.
Всичко звънеше.
Първата ми мисъл беше, че някой е бил прострелян. Тамид?
Лежах по лице на земята. Надигнах се на лакти.
В мрака виждах огън там, където трябваше да има постройка от черни
тухли.
Фабриката за оръжия гореше.
Звукът се завърна в ушите ми. Първо чух писъците. Жителите на Дъстуок
се бяха спуснали на земята с молитви или просто прикриваха главите си.
Някои се олюляваха, други просто гледаха. Командир Нагуиб вече крещеше
заповеди, Тамид и аз бяхме забравени. Войниците скачаха по конете и
поемаха с бясна скорост към огъня.
Тамид.
Беше се проснал неподвижно на пясъка, но когато извиках името му,
обърна глава към мен. В същия миг чух отново името му. Майка му ридаеше,
опитвайки се да пропълзи до него.
Тогава чух безсъмнения писък на бураки. Пустинният кон се носеше по
улицата към нас. На гърба му беше Джин, яздеше право към мен. Прицелих
се колебливо в него. Джин стреля и един войник се строполи на земята.
Отново се обърнах към проснатото тяло на Тамид.
Буракито беше почти пред мен.
Имах секунди да реша. Краката ми бяха затиснати, нещо ме теглеше
безразсъдно към Тамид. Към почти сигурна смърт. Ала нещо друго ме
дърпаше към Джин и към бягство в непознатото.
Джин се наведе от коня и протегна ръка. Край крака ми изсвистя куршум.
Не беше решение. Нито желание.
Беше инстинкт. Нужда. Оцеляване.
Ръката на Джин бе достатъчно близо. Стиснах я здраво. Тялото ми се
люшна, когато той ме издърпа. Зърнах изцапаното с пепел лице на леля Фара,
а след миг вече се поклащах върху буракито зад Джин. Видях как командир
Нагуиб презарежда оръжието си. Беззащитен. Млад.
Щеше да бъде чист изстрел. Джин бе въоръжен. Един изстрел и
командирът щеше да е мъртъв. И Джин го знаеше, усетих напрежението в
раменете му. Ала той обърна коня и свали пистолета си. Впих ръце в ризата
му, преди буракито да се понесе със скоростта на създание от вятър и пясък.
Глава 7
- Кажи ми, че пиеш.
Събудих се и почувствах допира на груб плат върху лицето си и миризма
на барут в носа си. Бях задрямала, опряла глава върху гърба на Джин, докато
Сме яздели. Думите му вибрираха през плешките му направо в черепа ми и
чакаха да схвана смисъла им.
- Видя къде съм израснала. - Гласът ми беше дрезгав. Отворих очи. Макар
да виждах само тъканта на ризата му, вече усещах, че сме далеч от Дъстуок.
Въздухът ухаеше различно, на утринна свежест, а не на прах и барут. -
Разбира се, че пия.
Цялото тяло ме болеше, имах чувството, че около гърдите ми е привързана
тежест. Точно сега бих се зарадвала на питие или пет.
По някое време, докато яздехме, обвих ръце около кръста на Джин. После,
докато той слизаше от седлото, се отдръпнах и избърсах потните си длани в
блузата си. Изпънах гръб и се опитах да подредя мислите си.
Където и да се намирахме, обстановката напомняше на повечето
пустинни градове. Струпани дървени къщички и прашна земя. Но беше по-
каменисто от Дъстуок, а хоризонтът проблясваше неравен в предутринната
мъгла.
Сигурно се бяхме качили в планините.
Присвих очи към табелата, на която грубо бе нарисуван син мъж със
затворени очи. Надписът отдолу гласеше: „Пияният джин". Знаех тази