Потропвах с крак. Години наред бях затворена на едно място и сега,
когато най-после се движех, ми бе трудно да спра.
Момичето от бара дойде при нас. Понечи да напълни отново чашата на
Джин, но той я спря.
- Остави бутилката - каза и плъзна една монета по дървената маса.
Момичето взе монетата, огледа я на слабата светлина и я захвърли
обратно на масата.
- Това не са истински пари.
Аз я вдигнах. Кръглото парче метал беше с големината на лузи, но бе
прекалено тънко, а върху него бе отпечатано слънце вместо лика на султана.
- Грешката е моя.
Без да вдига глава, той извади друга монета. Момичето я стисна между
зъбите си и закрачи към бара.
Джин облегна лакти на масата и напълни чашата ми догоре. Използваше
здравото си рамо. От движението блузата му леко се смъкна и мернах
татуировката с изгряващото слънце над яката. Отново погледнах монетата в
дланта си. Изображението на нея бе същото.
- Какво е слънцето? - попитах.
- След четири питиета въпросът е доста екзистенциален - отвърна Джин и
остави бутилката. Блузата му се плъзна нагоре и закри татуировката.
- Три питиета. И имах предвид това слънце.
Протегнах се през масата и дръпнах надолу яката, за да разкрия
татуировката на гърдите му. Пръстите ми трепнаха. Бързо пуснах дрехата с
мисълта колко малко остава да съблека напълно мъжа пред себе си.
- Това е символ за късмет - каза Джин.
Вдигна яката си, но все още виждах мастилото малко над сърцето му.
- Има го на чуждоземната ти монета.
Той вдигна вежди в отговор на обвинителния ми тон. Но прецених, че е
разбрал какво имам предвид. Слънцето бе изобразено на монета, която
според мен беше от Ксича, а това означаваше, че е национален символ. Джин
беше роден тук, но ми каза, че е израснал в Ксича. Доста патриотично за
обикновен наемник да татуира слънцето над сърцето си.
- Защо се върна? - Наведох се към него. - Можеше лесно да се измъкнеш.
Устните му трепнаха, наведе се на свой ред и прошепна заговорнически:
- Трябваше ми бърз кон. - Беше толкова близо, че усещах миризмата на
алкохол. Толкова близо, че можеше да ме целуне. В същия миг сякаш го
осъзна, както сторих и аз, и се дръпна. - Освен това съм ти длъжник. Когато
хвана буракито, жителите на Последната страна се махнаха от фабриката,
та успях да се вмъкна и да я взривя. От седмици се опитвах да го направя.
Парите ми бяха на привършване.
Ето защо се бе състезавал на стрелбището онази нощ.
- И всичко е било само за да взривиш една стара фабрика на края на
света?
- Най-голямата фабрика за оръжия в страната. И в света.
- В света?
Не знаех това. Струваше ми се невъзможно.
- Не е толкова трудно, имайки предвид, че не можеш да построиш нещо
наполовина толкова голямо, без да бъде разрушено от Първите създания.
Главата ми беше замаяна от алкохола. В мрачния бар ми бе трудно да
проумея смисъла на онова, което каза Джин.
- Разрушено? Какво значи това?
Джин застина с вдигната към устните си чаша.
- Замисли се, пустинно момиче. Кога за последен път видя Първо създание,
преди буракито да нахлуе в града?
Магията и металът не си подхождат. Ние я убиваме. Но тя не се предава. -
Писъците на буракито огласиха спомените ми. - Повечето страни
произвеждат малко неща, включително оръжия. Едва няколко опитаха да
построят фабрика като вашата преди стотици години. Живата земя се
разбунтува. В Ксича има долина, наречена Гроб на глупеца. Някога там е
имало град, построили са консервна фабрика. Според легендата е работила
едва месец, преди на Първите създания, живеещи под земята, да им писне.
Разкъсали земята, върху която е била построена фабриката, и наводнили
останките. Същото се случва навсякъде по света. Затова след време хората
са се отказали да строят фабрики. Освен в Мираджи. Май вашите Първи
създания са единствените, които търпят подобно нещо.
- И защо сме толкова специални?
Джин сви рамене.
- Може защото магията на пустинята произлиза от огън и дим вместо от
живи растящи неща. Или защото земята тук е вече мъртва. Но истината е,
че страната ви е на кръстопътя между Изтока, където се правят оръжията, и
Запада, където империите водят войни. И е единствената, в която
продукцията на оръжия е голяма. Пустинята е ценна. Какво според теб искат
галаните?
- Значи за тях сме просто огромна фабрика за оръжия?