Мисълта бе притеснителна.
Джин отново си наля.
- Много страни са недоволни, че султанът ви снабдява галаните с оръжия.
- И заради коя взривяваш фабриките ни?
Боднах слънцето на гърдите му. Символът на Ксича.
Джин шеговито размаха чашата си, сякаш вдигаше тост.
- Може би просто съм пацифист.
Чукнах чашата си в неговата.
- Имаш доста пистолети, за да си пацифист.
Той сви устни, огорчен.
- А ти си прекадено умна за човек, който не знае достатъчно за страната
си.
Пихме. Когато ударих празната си чаша в масата, нещо тресна в единия
край на бара. Подскочих. Стол бе паднал на земята. Мъж с мърлява зелена
шийма стоеше прав, втренчен в друг мъж, изтегнат на своя стол. На масата
имаше карти за игра. Красиво момиче се доближи до правия мъж, прошепна
нещо в ухото му и той отново седна. Свирачът на ситар поде мелодия, някой
се изсмя, разпръсквайки напрежението.
Мисълта ме връхлетя внезапно.
- Ти ли взриви мините?
- Тук ли? - Той наистина изглеждаше изненадан. Щом Ксича искаше да
спре производството на оръжия, бе логично да възпрепятства и добива на
метал. Една разрушена фабрика можеше пак да бъде построена. Ала
срутените мини - едва ли. - Не. Не бях аз. Чух, че е злополука.
- Много хора загинаха - продължих аз. Търсех намек за вина в очите му. -
Защо да ти вярвам? И наистина ли се казваш Джин?
- Ами тук ме наричат Източната змия. Знаеш това... -Той ме погледна
изпод шапката. -... Синеок бандите.
Бях шокирана и се отдръпнах. Джин се ухили.
- Знаел си коя съм? - попитах задъхано. - В Дъстуок?
- Очите ти не са незабележими - отвърна Джин.
- Знаел си коя съм и отказа да ме вземеш със себе си? -Страхът и
унижението, които изпитах, когато се върнах в празния магазин, отново се
пробудиха в мен. - Защо?
- Защото не трябва да отиваш в Изман. - Той се облегна. - Нищо че се
справяш добре с пистолета тук, но окажеш ли се сама в града, ще те
разкъсат на парчета.
- Няма да съм сама - заявих. - Сестрата на майка ми живее в Изман.
Отивам при нея.
- Знаеш ли изобщо как да стигнеш дотам?
Свих рамене.
- Ти как ще стигнеш?
- Няма да го правя - отвърна просто той, с което ме изненада.
Опитах се да си спомня дали бе споменал, че ще отиде в Изман. Струваше
ми се, че го бе направил.
Последва нов трясък и аз посегнах към пистолета, който не беше на
мястото си. Джин се извърна, готов за битка. Масата с картите бе нагоре с
краката, а мъжът със зелената шийма лежеше на пода и стискаше кървящия
си нос.
Трябваше да използвам моментното отвличане на вниманието и да взема
решение.
Ако останех с Джин, нямаше да стигна до Изман. Веднъж бе ме изоставил
и можеше с лекота да го стори отново.
Пък и разполагахме само с едно бураки.
Напипах бутилката, която ми даде Тамид. Хапчетата се плъзнаха в дланта
ми и аз ги пуснах в чашата на Джин. Когато разтърваха мъжете и той се
обърна към мен, държах собствената си чаша.
Гледах как поглъща питието си.
Глава 8
Гарата в Джунипър гъмжеше от народ - през целия си живот не бях
виждала толкова много хора; Вляво от мен мъж със сива брада крещеше през
парата, надигаща се от сергията му, докато буташе в огъня още шишове с
месо. От другата страна жена със златиста одежда и звънчета подрънкваше
с всяка крачка. Някой четеше проповеди сред шумотевицата. Свещен баща
стоеше на малка платформа над тълпата с вдигнати ръце - на едната му
длан бе татуирано слънце, а на другата - луна. Интонацията му по време на
проповедта ми напомни за Тамид. Жегна ме вина, когато си спомних
приятеля си. Бях го изоставила кървящ на пясъка, за да спася собствената си
кожа.
Свещеният баща сваляше ръце в края на всяка молитва, сякаш слънцето
и луната залязваха, и благославяше струпаните пред него хора. Опрощаваше
греховете ни.
Потокът от тела ме понесе към задния край на базара, под изцапаната със
сажди арка. Жени с вързопи на главите си минаваха край мен, а мъже,
бутащи дънери, двойно по-големи от тях, ме тласкаха напред.
Телата ме изтикаха под козирката на гарата. Смаяна, наблюдавах
гледката пред очите си. Бях слушала за влаковете, ала не бях готова за това.
Огромният златисточерен звяр се простираше през цялата гара като
чудовище от старите приказки и издишваше черен дим под мръсния стъклен