купол. Тълпата се втурна към него.
- Билет?
Мъж с фуражка и бледа жълта жилетка протегна ръка с отегчен вид.
Наложих си да отделя пръсти от билета, докато го подавах на мъжа. Дори
с буракито ми отне цели два дни да стигна от Сази до Джунипър. Не помогна
и фактът, че компасът, който откраднах от спящия Джин заедно с
половината му багаж, се оказа счупен и ме насочи в грешна посока.
Пристигнах в града точно навреме, за да продам буракито за половината
от реалната му цена. Но и това беше по-добре от нищо. И което е по-важно,
щеше да стигне за билет до Изман. Името на града, изписано с черно мастило
върху жълта хартия, приличаше на страница от приказка, готова да отлети
всеки момент от ръцете ми. Бях скрила билета под матрака в стаята, която
бях наела, и проверявах дали е там толкова често, че накрая сметнах, че е
по-добре да го държа в ръцете си.
Контрольорът се намръщи и аз плъзнах длани, смутена, по новите си
дрехи. На дневна светлина бе по-трудно да мина за момче, но трябваше да
опитам. Беше доста по-подозрително жена да пътува сама. И доста по-
вероятно да я сметнат за лесна мишена. Грозната синина на бузата ми бе
станала жълто-зелена и едва се подаваше от шиймата, а новите ми дрехи
бяха доста широки на определени места. Всичко ценно натиках между
пластовете плат, прикриващи талията ми. Разполагах с малко пари, останали
от продажбата на буракито, както и с няколкото ксичански монети, които
отмъкнах от дисагите на Джин. Ако някой се вгледаше внимателно в мен,
щеше да разкрие измамата. Но дори слабата имитация на момче
забелязваше по-малко от вида на момиче, пътуващо само.
С краищата на блузата прикривах новия пистолет, който купих с парите
от буракито. Нямах шансове да спечеля в ръкопашен бой, но можех да се
измъкна с бягане от мъжете с жълти фуражки, ако се наложеше.
Предстоеше да разбера.
- Този билет е за първа класа.
Развя го пред мен като майка, размахваща предупредително пръст.
- О - отвърнах, тъй като не разбрах за какво говори. - Така ли?
За секунда бях убедена, че ще ме обвини, че съм откраднала билета.
Каквото и да означаваше „първа класа", май не съответстваше на външния
ми вид. Особено с насинената ми буза и прореза над веждата ми.
- За първа класа трябва да отидеш в предната част на влака.
Той тикна билета обратно в ръцете ми и посочи по-надолу през тълпата.
- О - казах отново.
Взех билета си и се запровирах между хората, като едва не се сблъсках с
мъж, бутащ покрита клетка на колелца, от която се чуваше грачене.
Мъжът, който ми продаде билета, попита дали искам отделно купе и аз
отвърнах, че искам. Стори ми се по-безопасно и просто му подадох сумата,
която поиска. Сега се чудех дали щях да разполагам с още двайсет фузи, ако
бях постъпила по-умно.
Видях оградена с въженца зона, в която хора с изящни халати и
пъстроцветни шийми чакаха, държейки жълти билети като моя. Дрехите ми
бяха нови, но съвсем обикновени, каквито носеха в пустинята. Целият ми
живот бе в раницата на гърба ми. Не беше кой знае какъв живот. Резервни
куршуми и няколко дрехи. По-скоро беше оцеляване. Всички изглеждаха все
едно носеха дузина животи в огромните си багажи.
Видях как мъж със сплетена брада ме огледа с крайчеца на окото си и май
се досетих на какво се смееха двете момичета зад мен. Не бях сигурна дали
мъжът, който провери билета ми, свива подозрително вежди, или просто
веждите си му бяха такива. Все пак той взе билета, скъса го внимателно по
средата и ми го подаде. С пламнал врат се качих на металните стъпала
възможно най-бързо, като се опитвах да не изглеждам така, сякаш съм
виновна за нещо.
Никога не бях виждала влак отвътре. През вагона минаваше дълъг
коридор, застлан с килими с цвят на прясна кръв, по протежението му се
отваряха излъскани метални врати, на всяка от които имаше стъклен
прозорец, закрит с червени завеси.
А си мислех, че семейството на Тамид е богато.
Хихикащите момичета ме изблъскаха с въздишки през муселиновите си
воали. Мъжът зад тях изграчи „Извинете", от което не личеше да се извинява
на някого. Сведох глава, за да скрия очите си, и погледът ми попадна на
пъстроцветните форми на халатите им, които се влачеха по дебелия килим.
Останах на няколко крачки от групата и открих купето, чийто номер
съответстваше на номера на билета ми. Разтворих вратата внимателно -