Дъстуок. Но видях как богатите хора в Сази изчезват от улиците и се
оттеглят зад хладните стени на домовете си. Изглежда, и тук спазваха тази
традиция. Хората се прибираха в купетата или полягаха на възглавниците
във вагон-ресторанта.
Върнах се в купето и затворих вратата. Свалих ботушите и се строполих
върху чистите чаршафи. След седмица щяхме да бъдем в Изман. През това
време трябваше да се науча как да се храня и обличам и да се държа като
човек от големия град. Ала дотогава можех да правя каквото си пожелаех.
Глава 9
Събудих се в мрака. Слабата светлина, която все още се процеждаше през
завесите на купето, ми подсказваше, че слънцето е залязло току-що.
Истинската пустинна нощ не бе настъпила. Хората тъкмо се събуждаха, за да
вечерят.
Ястията още тежаха в стомаха ми, а поклащането на влака не помагаше.
Купето ми се стори тясно и горещо дори след залез слънце. Имах нужда от
чист въздух. Опитах да отворя прозореца, но ми се стори заключен.
Носех няколко комплекта дрехи. Извадих чиста блуза, насладих се на
хладината по кожата си и излязох в коридора. Беше тихо, във вагона още се
усещаше атмосфера на следобеден сън. Макар от някои купета да се носеха
задъхани гласове, указващи, че хората не си губят времето в спане.
Разтворих най-близкия прозорец толкова широко, колкото успях, и пуснах
прохладния пустинен въздух.
Тъй като коридорът бе празен, смъкнах шиймата от лицето си и се
облегнах на прозореца. Останах известно време така, поемайки се дълбоко
въздух, докато питателната храна се уталожваше в стомаха ми. От повея на
въздуха се чувствах така, сякаш наистина се движех - сякаш бягах към
Изман, към приключението, бягах по-бързо отвсякога.
Зад мен се отвори врата. Вдигнах ръка към шиймата, когато различих
познато лице.
Вцепених се като лисица, заловена в кокошарник.
Появи се жена с хубав халат в розово и жълто. Тъкмо закопчаваше най-
горните копчета, та главата й бе наведена, а пригладената й черна коса се
полюшваше над раменете. Беше Шира. Лицето й ми бе толкова познато, че
се открояваше в новата обстановка като дърта кранта.
Не ме видя. Пристъпи напред, очаквайки, както винаги, целият свят да се
отдръпне и да й стори път. Озова се право пред мен. Чак тогава вдигна
глава. Беше толкова близо, че забелязах как хапливият коментар се оформя в
устата й. На лицето й се изписа изненада, а после устните й се разтеглиха
във вълча усмивка.
- Братовчедке.
Прицелих се в главата й, преди да е довършила.
- Не викай.
Вече се оглеждах за изход.
- Защо да го правя? - Гласът й звучеше подигравателно. Шира прибра ръце
зад гърба си и се облегна спокойно на стената - Няма да ме застреляш.
- Не е много сигурно.
Пръстът ми трепна върху спусъка.
- Грях е да убиеш собствената си плът и кръв. - Тя се нацупи. - Знаеш ли,
слушах внимателно молитвите.
- Какво правиш тук, Шира?
Погледнах бързо през рамо, без да отделям очи от нея толкова дълго, че да
направи нещо. Всеки момент можеше да изникне някой и да ни види.
Тя завъртя очи.
- Наистина ли мислиш, че си единствената, която мечтае за живот извън
онзи безполезен малък град? - Честно казано, и за миг не се бях замисляла за
какво мечтае Шира. Предполагах, че е като всички други - глуповато доволна
в Дъстуок. - С Фазим често говорехме за бъдеще, в което сме богати и имаме
всичко, което си поискаме. Но явно на него не му пукаше кой ще го направи
богат. - На китката ми още личеше белег от хватката на Фазим. - Затова
реших да натрупам богатство без него. А чаровният млад командир, който
размаза лицето ти, бе твърде мил, че да ме вземе със себе си. Знаех, че ще те
видя тук, братовчедке.
- Откъде знаеше?
Тя вдигна рамо с престорена свенливост.
- Не може да спиш на три крачки от някого и да не научиш нещичко за
него.
Беше вярно. Знаех, че Шира обича да носи жълто, че не харесва вкуса на
мариновани бонбони и приглажда косата си, когато лъже. А Шира знаеше, че
ще поема към Изман, ако успея да се измъкна от Дъстуок. Ала нямаше начин
да знае, че ще бъда в този влак.
Макар влакът да пътуваше веднъж на месец.
- И какво ще спечелиш от това? - попитах.
- Ще ти покажа, братовчедке.
Усмихна се, сякаш и двете участвахме в някакъв номер. А после си пое
дълбоко дъх и закрещя.