разгадае.
- Трябваше да го кръстя някак, а името не е по-лошо от всяко друго. Чичо
ми имаше кобила, която наричаше Блу. Не знам за теб, но аз лично не съм
1
виждала син кон .
Не разбирах защо изпитвах нужда да защитя избора си на име.
- И затова реши да го кръстиш на принц, превърнат в кон от един джин
преди двеста години?
- Какво значение има колко отдавна е било? - попитах, вбесена. - И без
това вече е все едно. Продадох го. На търговец, който се наричаше Оман
Ловките ръце, макар дланите му да ми се сториха просто потни. Но не беше
честен, защото един честен търговец би ме издал на властите, че съм
момиче.
- Както и че си синеок крадец. - Джин бе видимо развеселен. - Длъжен съм
да те издам на властите.
- Ами скоро ще имаш възможност да го сториш, войниците са във влака и
вече ме преследват. Или по-точно, преследват теб, но аз им се изпречих на
пътя.
Джин стрелна глава нагоре към посоката, от която бях дошла.
- Добре - каза той. - Дай ми компаса и ще се измъкнем оттук.
- Компасът ?
Не знам какво очаквах да поиска от мен, след като бе ме преследвал три
дни през пустинята, но определено не беше това.
- Прекалено си умна, та да се правиш на глупава.
Плъзна очи по мен, сякаш бях закачила компаса на гърдите си.
- Нещо си в грешка - не се правя на глупава, просто мисля, че си идиот,
задето толкова държиш на някакъв раздрънкан компас.
Джин стисна китката ми.
- И двамата знаем, че си го взела. Върни ми го и ще ти простя, че ме
отрови. Дори няма да искам половината пари за откраднатото бураки.
- Не съм те отровила. Упоих те. И буракито си беше мое. - Опитах се да
измъкна ръката си, но той беше по-силен от мен. - Ти пръв го открадна. Ако
не беше ми дал лош пример, може би и аз нямаше да открадна счупения ти
компас.
- Счупен?
Стискаше ме толкова силно, че усещах болка.
- Да. - Стараех се да не допусна болката да проличи на лицето ми. Той
вече не се усмихваше. - Цяла нощ яздих в грешна посока заради стрелката на
компаса. Чак на изгрев слънце успях да се ориентирам.
Джин явно се успокои.
- Щом не ти върши работа, няма да ти е трудно да се разделиш с него.
- Ами щом не ми върши работа, защо мислиш, че съм го задържала?
- Амани. - Той се наведе към мен, та усетих топлината на тялото му. - Къде
е?
Стиснах челюст.
- Войниците идват.
- Затова по-добре говори бързо, Бандите.
Не проговорих веднага. Моята воля, вкопчена в неговата. Исках да го
излъжа. Да му кажа, че съм продала компаса с буракито. Да му отмъстя
задето отказа да ме вземе със себе си и в Сази ми каза, че няма да стигна до
Изман. Задето бе опитал да ме накара да остана там, откъдето отчаяно се
борех да се измъкна.
- Амани. - Той снижи глас. В думата се долавяше искрено отчаяние. - Моля
те.
Гневът ми се разпадна.
- Под дрехите ми е - признах най-сетне и той ме пусна.
Запретнах блузата си и ясно почувствах как се втренчи в мен, докато
разгалвах хълбока си, за да стигна плата около талията ми. Плъзнах пръсти
между кожата и плата и напипах хладния метал. Издърпах ръка и блузата ми
се смъкна. Очуканият компас бе направен от месинг. Стъклото бе надраскано
и отчупено в единия край. Стрелката се въртеше напред-назад над
небесносин фон с цвета на очите ми, изпъстрен с малки жълти звезди. Бях
преценила, че може да го използвам за нещо. Или поне да го продам.
Когато взе компаса, изражението му се промени. Отпусна напрегнатото
си тяло и неочаквано допря чело в моето. Подушвах пустинята по тялото му.
- Благодаря - промълви той.
Бе затворил очи, но моите бяха широко отворени. От това разстояние
забелязах миниатюрния белег на горната му устна. Остро усещах как дъхът
ни се смесва. Можех леко да се наведа напред и да притисна устни в белега
му.
От другия край на вагона се чу удар и писък. Джин светкавично отвори
очи. Май си спомни предупреждението ми за войниците.
- Хайде - рече и ме задърпа между леглата. - Сега ще...
Бяло и златисто проблеснаха из вагона; ясно се отличаваха сред мърлявите
пътници от трета класа.
Твърде късно.
Не можехме да побегнем, нямахме време да помислим. Трябваше да се
скрием. Ала нямаше къде - освен мястото, на което стояхме. Придърпах
Джин към себе си. Пръстите ми докоснаха слънцето над яката му. Това бе
последното, което видях, преди да го целуна.