хванат. След като леля Фара и пръчката й приключиха с мен, близо месец не
можех да седна на седло. Ако леля Фара разбереше, че съм била в Дедшот и
съм залагала откраднати пари, щеше така здраво да ме набие, та онзи път да
ми се стори като детска игра.
Би било най-разумно да се обърна и да се измъкна оттук. Но така щях да
изгубя петдесет фузи. А парите ми бяха по-нужни от разума.
Осъзнах, че съм застанала като момиче, и изпънах гръб, преди да се
обърна към мишените. Децата още подреждаха бутилките. Фазим следеше
движенията им с дулото на пистолета си, крещеше „Бум, бум, бум!" и се
хилеше, а те потръпваха, стреснати. Прииска ми се пистолетът му да се
повреди, да стреля назад и да изтрие усмивката от лицето му.
Децата бързо приключиха и скоро на площадката имаше само стрелци и
бутилки. Около мен вече звучаха изстрели. Съсредоточих се върху шестте
бутилки пред себе си. И с вързани очи бих могла да уцеля. Трябваше обаче да
внимавам. Пресметнах разстоянието и се прицелих. Бях доволна и натиснах
спусъка. Бутилката, която стоеше най-вдясно, се пръсна и напрежението в
раменете ми донякъде изчезна. Следващите три бутилки бързо последваха
съдбата на първата.
Натиснах спусъка за пети път. Внезапен крясък разби концентрацията
ми. Без друго предупреждение нечие тяло се удари в моето.
Изстрелът ми полетя настрани.
Един от стрелците блъсна Фазим и той се стовари върху мен, после се
строполи на земята с друг стрелец отгоре му. От тълпата се понесоха викове
на недоволство, докато Фазим се боричкаше в праха с мъжа. Едрият
здравеняк, който преди стоеше до вратата, вече ги разтърваваше. Хвана
Фазим за яката и го извлече настрани. Хасан ги изгледа отегчен и се обърна
отново към тълпата.
- Победителите от този рунд...
- Хей! - изкрещях, без да се замисля. - Искам още един куршум!
Около мен избухна смях. Дотук с опитите да не привличам вниманието
върху себе си. Вратът ми гореше, всички впериха очи в мен. Но това беше
важно. Прекалено важно, за да си замълча. На лицето на Хасан се изписа
присмех и аз усетих как чувство на унижение и гняв се надигат в гърлото ми.
- Не става така, двайсет и седем. Шест куршума, шест бутилки. Без
допълнителни възможности.
- Но това не е честно! Той ме бутна.
Посочих Фазим, който разтриваше челюстта си, застанал до стената.
- Не си в училищния двор, малкият. Не ти дължим нищо. Използвай
последния си куршум или просто отстъпи от линията - и в двата случая
губиш.
Аз бях единственият претендент, който все още не бе изразходвал
куршумите си. Тълпата взе да ми крещи да отстъпя и прикритото ми лице се
обагри с яростна червенина.
Останала сама на линията, вдигнах пистолета. Усещах тежестта на
единствения куршум в патронника. Издишах силно, с което отместих
шиймата, залепнала за устните ми.
Един куршум. Две бутилки.
Направих две крачки надясно, после - половин назад. Извих тялото си и
опитах да си представя всичко. Ако се прицелех в средата на бутилката,
нямаше да съборя втората. Ако куршумът се отклонеше прекалено, щеше да
подмине и двете.
Петдесет фузи.
Не обърнах внимание на крясъците и обидите, които се носеха край мен. А
също и на факта, че всички в хамбара се бяха втренчили в мен и опитите ми
да изглеждам незабележима се бяха провалили. В съзнанието ми се промъкна
страх. Същият страх, който се трупаше в стомаха ми през последните три
дни. От нощта, в която се промъкнах край къщата на чичо след мръкване на
път за Тамид и чух как леля Фара произнася името ми.
- Амани?
Не знаех какво е казала преди това, но споменаването на името ми
стигаше, за да замръзна на място.
- Трябва й съпруг. - Гласът на чичо Асид беше по-ясен от този на първата
му съпруга. - Мъж с твърда ръка, който да я вразуми. След по-малко от месец
ще се навърши година от смъртта на Захая; момичето ще е пречистено и
готово за женитба.
Откакто обесиха майка ми, хората постепенно спряха да изговарят името
й, сякаш е проклятие. Сега чичо говореше за смъртта й като за нещо съвсем
делово.
- И без това е трудно да намерим съпрузи за собствените си дъщери. -
Леля Фара беше раздразнена. - Сега пък искаш да търся мъж за хлапачката
на сестра си.
Леля Фара никога не изричаше името на майка ми. Не и след обесването.
- Тогава аз ще я взема за жена.