Чичо Асид го каза така, все едно ставаше дума за сделка с коне. Едва не
впих пръсти в пясъка.
Леля Фара изсъска презрително.
- Много е млада.
В гласа й се долавяше нотката на нетърпение, която обикновено слагаше
край на разговорите.
- Не е по-млада, отколкото беше Нида. И без това живее в дома ми. Яде
храната ми. - Като първа съпруга леля Фара обикновено командваше в
къщата, но от време на време мъжът й тропваше с крак. И точно сега чичо
Асид харесваше идеята си притеснително бързо. - Може или да остане тук
като моя съпруга, или да се омъжи за някого другиго. Аз предпочитам да
остане.
Но аз не предпочитах да остана.
Предпочитах да се измъкна или да умра.
И в този миг всичко изникна пред очите ми. Аз и мишената ми. Нищо
освен този изстрел нямаше значение.
Натиснах спусъка.
Първата бутилка се строши незабавно. Втората се поклати за момент на
ръба на дървената летва. Виждах драскотината на дебелото стъкло точно
върху мястото, на което бях уцелила бутилката. Сдържах дъх, докато
бутилката се полюшваше напред-назад.
Петдесет фузи, които щях да загубя завинаги.
Петдесет фузи, с които губех и единствения си изход оттук.
Бутилката се удари в земята и се пръсна.
Тълпата изрева. Издишах продължително.
Когато се обърнах към Хасан, той ме гледаше така, сякаш бях змия,
изплъзнала се от примката му. Зад него чужденецът ме наблюдаваше с
вдигнати вежди. Усмихвах се широко под шиймата си.
- Как се справих?
Той изви устни.
- Подредете се за втори рунд.
Глава 2
Нямах представа от колко време стреляме.
Достатъчно дълго, та гърбът ми да плувне в пот. И шампионът Дамад да
изпие три бутилки между рундовете. И мъжете един по един да бъдат
елиминирани от играта. Но аз все още държах пистолет.
Погледнах мишените в другия край на помещението - бутилки, подредени
върху бавно движеща се маса, която едно дете въртеше с педал. Дръпнах
спусъка шест пъти. Ревът на тълпата заглуши звуците от разбитото стъкло.
Нечия ръка се опря на рамото ми.
- Финалните претенденти за тази вечер! - извика Хасан край ухото ми. -
Нашият шампион Дамад! - Мъжът остави питието, олюлявайки се, и вдигна
ръце. - Завръщащият се състезател Източната змия! - Чужденецът почти не
реагира на виковете на публиката. Момчето не вдигна глава, само единият
край на устата му леко се изви. - И нашият нов участник в тази прекрасна
нощ. - Той дръпна рязко ръката ми и тълпата озверя - хората крещяха и
подскачаха, целият хамбар се разтресе. - Синеокият бандит!
Този прякор категорично потуши вълнението ми. Огледах се за Фазим.
Дори и да се представях за момче, не можех да скрия очите си. Всичко
останало в мен бе с тъмния цвят на обикновено момиче от пустинята, но
светлите ми очи ме открояваха. Колкото и да беше тъп, Фазим можеше да
събере две и две, без да реши, че прави три. Все пак се усмихнах под
шиймата си и допуснах възгласите да отмият страховете ми. Хасан пусна
ръката ми.
- Десет последни минути за залагания, хора. Финалният рунд наближава.
Публиката се спусна към събирачите на залози. Тъй като нямаше какво да
правя, седнах на пясъка в празния край на стрелбището и се облегнах на
преградата. Краката ми още леко трепереха, ризата бе залепнала за корема
ми от пот, лицето ми бе зачервено под шиймата.
Но печелех.
Затворих очи. Можеше наистина да си тръгна с торба, пълна с пари.
Бързо направих сметка. Наградата надвишаваше хиляда фузи. Трябваше
да спестявам до смърт, за да успея да открадна и събера хиляда фузи.
Особено след взрива в мините в Сази преди няколко седмици. Инцидент.
Лошо поставени експлозиви. Такива бяха слуховете. И преди бе се случвало,
макар че този път беше по-зле. Само дето аз дочух и мълва за саботаж. Някой
бе поставил бомба. Носеха се и още по-смели слухове, че е замесено Първо
създание. Джин, който наказва Сази за греховете му.
Без значение какво точно бе се случило, щом спреше притокът на метал,
значи спираше и производството на оръжия, съответно спираха и парите.
Напоследък всички затягаха коланите. А аз дори нямах и толкова, та да си
купя колан.
С хиляда фузи можех да направя много повече. Да се измъкна от тази
изоставена пустиня, крепяща се само на заводски дим. Можех да тръгна