панталони. - Тези ще ти станат.
- Какво е полуджин? - попитах и със секунда по-късно се досетих, че
трябва да й благодаря за дрехите.
- Никога ли не си чувала за полуджиновете?
Тя остави капака на сандъка да се тресне.
- Родена съм доста далеч от теб.
Някъде, където принцовете и жените, които променят формата си,
живеят само в приказките, разказвани около огъня.
- Деца на джинове и смъртни жени - обясни Шазад. - В лагера има над
десетина. Ахмед направо ги колекционира.
- Всички ли могат да променят формата си?
Раната на ръката ми потръпна при спомена за кожекрадеца в каньона.
- Не, зависи - обясни Шазад. - Джиновете са пустинни създания, илюзиите
и манипулациите са естествени за тях. Децата им наследяват уменията им:
илюзии и измами, сътворени от вятър и пустинен зной. Делила създава
образи, които изглеждат реални, но са празни при допир, просто въздух.
Имин обладава друга способност - тя или той, в зависимост от деня, може да
се променя, за да прилича на когото си пожелае. Както и двама близнаци -
имат същата дарба, но вместо в хора, могат да се превръщат в животни.
Друго момиче пък се промъква в съзнанието и те кара да виждаш това, което
иска - като миражи, породени от слънчева лудост. В свещените текстове
наричат това дар на полуджиновете. Някои казват, че е защитен механизъм,
който да прикрива полуджинския белег.
- Белег?
Чувствах се невежа, защото тя говореше за всички тези неща така, сякаш
се очакваше да ги разбирам.
- Златните очи на Имин, лилавата коса на Делила. -Шазад отметна
черната си коса. - Някои минават за хора в необятния свят. Когато бяхме в
Изман, Делила скриваше косата си с тъмна къна или създаваше илюзия. Но
има и белези, които не могат да се скрият. - Тези, заради които получаваш
куршум в главата. - Галаните убиват полуджиновете, защото вярват, че
всички Първи създания са против измисления им бог.
Спомних си момичето от галанския лагер. Капитан Думас бе я нарекъл
дъщеря на демон. Помислих, че има предвид кръвта по косата й. А може би
тя просто е била червена.
- Мнозина в страната ги преследват, защото искат нещо от тях. Примерно
дарбата им. Или пръст за късмет. Попитай Бахи, ако се интересуваш от
теология. Повечето хора го наричат...
- Пустинна магия.
Значи тук историите наистина оживяваха. Герои и чудовища идваха, за
да се бият и умрат за Въстаналия принц.
С Джин бяхме обсъждали тези истории. За Въстаналия принц. Беше ме
лъгал, аз се бях оказала глупаво момиче, впускащо се в нещо, за което изобщо
не е готово.
Шазад беше приблизително с моите размери. Но заради редовното
хранене бе по-налята в областите, благодарение на които при нужда се
правех на момче. Подръпвах, смутена, дрехите, дето бе ми заела, докато
вървях през лагера към мястото, от което бях дошла сутринта.
Срещнах Бахи точно пред шатрата със звездния навес, където бях се
събудила. Той излизаше. Видя как придърпвам блузата отпред. Косата ми
беше мокра и залепнала за гърба ми. Шазад ми показа къде да се измия -
малък басейн, който не се виждаше от откритите пространства в лагера.
После отиде да... върши свои си неща, каквито и да бяха те. Нямаше къде
другаде да отида, нито какво да правя.
- Защо носиш дрехите на Шазад? - попита Бахи.
- Как пък веднага позна, че са нейни? - рекох, без да помисля.
Бахи се почеса по тила и направи гримаса. Приличаше на дете, хванато
да върши нещо лошо.
- Трудно е да не я гледаш - призна той. - Не й казвай, че съм го споменал.
Убеден съм, че знае поне пет начина да ме убие, без дори да ме докосне. А
ако аз умра, няма кой да се грижи за твоя принц.
- Не е мой - защитих се аз. После, тъй като не можах да се въздържа,
попитах: - Как е той?
- Довела си го навреме тук. - Бахи плъзна татуираната си ръка през
косата си. - Сега трябва да чакаме.
- Мога ли да го видя?
- Не виждам защо не - сви рамене Бахи и посочи зад себе си.
Топлина ме връхлетя като стена, щом отметнах платнището на шатрата.
Джин лежеше както го бях оставила.
Брат му седеше до него. Ахмед бе разкопчал яката на ризата си и зърнах
същата татуировка, която и Джин имаше на гърдите си. Той вдигна поглед,
когато платнището изшумоля зад мен.
- Ваше Величество - заекнах, думите ми прозвучаха пресилено. -
Съжалявам. Трябваше да...