и бедни, и богати, за да има равноправие за всички. Отидохме в Амонпор -
там хората не мизерстват, занаятите и търговията ги правят богати. Бяхме
в Албис, където жените имат право да наследяват земя и да работят, да
бъдат равни на мъжете във всяко отношение. И в Еспа, където в една
пиянска нощ решихме, че това... - принцът дръпна яката си и откри
татуировка на слънце, същата, която Джин носеше на гърдите си - е чудесна
идея. Ксичански символ за сполука. Живеехме ден за ден, от кораб на кораб,
подхождаше ни. Не смятах да стане символ на революцията.
- Тази страна трябва да принадлежи на хората от пустинята, а не на един
човек. Тук всеки носи огън в сърцето си. Има толкова величие в Мираджи,
както и неправди, причинени от баща ми и галаните. Народът е достоен за
по-добра участ. Шазад заслужава умът й да не бъде подценяван, понеже е
жена. Полуджиновете не бива да се страхуват за живота си само защото
баща ми е в съюз с държава, която изгаря докоснатите от магия. Майка ми
не заслужаваше да бъде пребита до смърт, задето се е разбунтувала срещу
живот, който не е избрала. Можем да направим Мираджи най-великата
страна в света.
- Баща ми иска Мираджи да остане каквато е сега -държава на
неправдата и насилието, управлявана и от галанец. И брат ми Кадир е като
него. Докато той е султим, ще живеем под властта на чужди империи, които
пресушават и обезкървяват земите ни. А можем всичко да променим.
Лицето на принц Ахмед оживя, докато говореше за нещата, които щеше
да направи по-добри. И колкото повече говореше, толкова по-трудно ми беше
да не му вярвам. Най-сетне разбрах шантавото момче, което срещнах онази
нощ на стрелбището. Тези идеи можеха да накарат човек да призове народа
към бунт, дори наказанието да е смърт.
В пустинята исках Джин да ме помоли да остана с него. Да отидем заедно
в неговия свят. Но не го стори.
Стори го Ахмед.
Глава 19
Мракът се спусна над оазиса по-рано, отколкото очаквах. Докато
пресичахме пустинята, не усетих, че Шихабиан наистина наближава. По
залез пъстроцветният свят се смекчи. Лагерни огньове пламтяха сред
дърветата. Край тях бяха насядали хора, които се хранеха и шегуваха.
Спомних си вечерите в Дъстуок. Там всички се затваряха в къщите си и
ревниво бранеха всеки залък. Тук ястията бяха подредени върху голям килим
в центъра на лагера, до който бяха струпани различни по големина чинии.
Шазад и аз седнахме до един от малките огньове. Тя взе две чинии, сложи
в едната пърленка и плодове и ми я подаде.
- Откъде идват всички тези хора? - попитах я между хапките.
Чак когато започнах да ям, осъзнах колко съм огладняла.
Шазад огледа стотината бунтовници, сякаш въпросът бе я изненадал.
- По малко отвсякъде. Бяхме само дванайсетина, когато избягахме от
Изман след султимските изпитания. Но през последната година каузата
привлече мнозина.
Някои бяха прогонени от домовете си или арестувани, заради явната си
подкрепа за Ахмед. Успяхме да измъкнем неколцина от затвора. Фарук и
Фазия са сираци от Изман. - Посочи двете деца, които видях да си играят с
бомбата сутринта. Сега майсторяха някаква конструкция от хляб. - Наехме
ги да направят взривно устройство по време на мисия преди няколко месеца,
но армията на султана ги разкри и сега са бегълци. Доста са полезни, но се
боя, че някой ден ще взривят целия лагер и ще разгневят джина, чийто
изоставен дом използваме.
Погледнах кулата, която се издигаше над оазиса. Голямата сграда нямаше
врати - два пъти я обиколих, за да съм сигурна. Ако оазисът е бил дом на
джин, това би обяснило присъствието на кулата - в приказките от детството
ми отнасяха достойните девойки във високи кули, за да станат жени на
безсмъртните си съпрузи.
- Ами ти? - попитах.
- Аз съм момиче, способно да върши абсолютно всичко, стига да бе се
родило момче. - Шазад гребна от храната си. - Но се родих момиче, затова
сега правя друго. Според майка ми постъпвам хитро, печелейки време, за да
забавя женитбата си.
Видях как Шазад убива кожекрадец. Следобед наблюдавах как обучава
дузина бунтовници в бой с меч с такъв авторитет, че несъмнено можеше да
поведе цяла армия през пустинята. Щом тя не успяваше да си извоюва място