в Изман, какъв шанс имах аз?
- Твърде е скромна - Бахи се отпусна до Шазад край огъня и сгъна краката
си върху възглавницата. Беше сложил чинията на коленете си. - Шазад е
родена за велики дела. Баща й е генерал Хамад.
Изгледах и двамата, озадачена.
- Той е главният генерал на султана от две десетилетия - изтъкна Бахи. -
Известен е с оригиналните си стратегии. Има силна дъщеря, но безпомощен
син.
- Не е безпомощен, болен е - каза Шазад в своя защита.
- Мнозина биха убили сина си, опитвайки да го направят силен - отбеляза
Бахи. - И моят баща опита, но не успя.
Шазад ми спести неудобството да отвърна на изявлението му, което той
направи със самодоволна усмивка, показвайки всичките си зъби, но без
капчица хумор.
- Бащата на Бахи е капитан в армията. Отчита се пред моя, затова се
познаваме от шестгодишни.
- А сме приятели, понеже съм чаровен - добави Бахи.
- Е, не си чак толкова противен като братята си - призна Шазад. -
Капитан Реза - тя произнесе името с презрение, а Бахи театрално отдаде
чест - има шестима синове, та реши, че може да се лиши от някои. Макар че
умираше да злорадства пред началника си, задето има шестима силни
синове, а той - само един, и то слаб.
- И теб - казах аз.
- Капитан Реза никога не ме е включвал в сметката.
- Грешката е негова - рече Бахи.
- Баща ти знае ли, че... - Чудех се как да се изразя. - Че си срещу него?
Вероятно не трябваше да кажа точно това.
- Не съм против баща си - усмихна се нежно Шазад. - А против султана.
Баща ми не го подкрепя от години. Тъкмо той ни съобщи за мълвата, че се
подготвя ново оръжие в Последната страна. Проектът е секретен и султанът
дори на него не се е доверил. За щастие, той има други канали за сдобиване с
информация.
Изпънах гръб. Говореше се, че бунтовниците на Ахмед са банда наивници
в пустинята. Но се оказваше, че мощта им в Дасама е голяма и властите се
бяха принудили да унищожат целия град. А генералът заемаше висок пост в
двора. Ако той бе лоялен към Ахмед...
- Имате съюзници в двора на султана?
Лицето на Шазад засия. Тя бе най-красивото момиче, което бях виждала, а
усмихнеше ли се, разкривайки зъбите си, изглеждаше и най-опасното.
- Неколцина. Когато Ахмед дойде за първи път в Изман, попадна сред
интелектуалци - умни момчета идеалисти, сред които и брат ми. Обичаха да
философстват и обсъждат как да превърнат Мираджи в по-добра страна.
Мнозина са деца на хора от султанския двор.
Тя бодна от храната си.
- Една нощ открих брат си, Ахмед и още трима празноглавци, оковани на
площада; бяха държали речи за правото на жените да отказват брак. -
Сърцето ми се разтуптя. - Но нали съм дъщеря на генерал Хамад, винаги съм
успявала да общувам с войници. Замъкнах брат си към къщи и Ахмед ни
последва. Щом пристигахме, здраво му се накарах, задето бе изложил на риск
живота на брат ми. След малко вече разгорещено обсъждахме философските
възгледи на Атаулах за ролята на управника в държавните дела и накрая се
съгласих да го подготвя за султимските изпитания.
- Тогава бях заключен в Свещения орден - обади се Бахи с пълна уста. -
Иначе щях да й обясня каква грешка прави.
- Ти ли ще й разкажеш защо те изгониха, или аз да го сторя? - попита
Шазад.
Бахи внезапно се съсредоточи в храната.
- Не си спомням.
Очите на Шазад проблеснаха.
- Напи се и ми направи серенада пред дома на баща ми.
Изсмях се.
- Коя песен?
Не се стърпях да попитам.
- Май беше „Руми и принцесата" - отвърна Шазад.
- Не! - Бахи вирна глава извинително. - „Джинът и девът”. Беше
страхотно.
Той изпъчи гърди, а Шазад се запревива от смях. Беше заразително, та
прихнах и аз. Бахи се развика за питие и каза, че ще ни изпее песента, след
като пийне малко алкохол.
Докато двамата се препираха, аз огледах бунтовническия лагер.
Нощта, цветовете, смехът и твърдата убеденост на събралите се тук хора
в правотата им ме замаяха. Тази революция беше легенда, която се
осъществяваше пред очите ми. Приказката започваше много преди мен и
щеше да продължи дълго след мен. Беше от онези епични истории, които
хората разправяха отново и отново, за да обяснят как светът е бил променен
завинаги от група герои, борили се и загинали за каузата си. И случеше ли се,
историята щеше да изглежда неизбежна. Сякаш светът бе чакал да бъде
променен и спасен, а главните действащи лица са били отклонени от